Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
— Това, което ни кара да мислим, независимо дали се намира в гърдите, както твърдят някои, или в главата, както смята Хипократ — а аз самият съм убеден, че е в главата, защото мисля и с очите, и с ушите, и с носа, а тях щяха ли да ги сложат толкова далеч от извора на човешката мисъл, колкото са далеч от сърцето и черния дроб… — разсъждаваше един ден Марий пред сина си, докато двамата чакаха новини от управителя на Ерицина. Гласът му се губеше, а пръстите му непрестанно въртяха и скубеха дългите му вежди. — Нека започна отначало… Искам да кажа, Марий Младши, че някакво зверче се е промъкнало в мозъка ми и си отхапва от него парченце по парченце. Мога да ти изрецитирам цели книги по памет, а когато си наложа с повечко воля, мога и да мисля съсредоточено: мога да говоря пред хора, да върша всичко онова, което съм вършил в миналото. Но понякога това ми се струва непосилно. И тъкмо това не мога да разбера — защо веднъж нищо ми няма, а друг път… Понякога дори не усещам промяната. Прости ми, че те занимавам с подобни старчески размишления, но аз държа да запазя умствените си способности. Един ден, много скоро дори, отново ще бъда консул. Марта каза, че ще бъда седем пъти консул, а тя никога не греши. Никога… Това съм ти го казвал, нали?
Младият Марий преглътна тежко и му отговори:
— Да, татко, казвал си ми го. Много пъти.
— Но дали някога съм ти казвал какво друго ми предрече тя?
Сивите очи на сина му се спряха върху изкривеното от болестта му лице. Много ветрове го бяха брулили в последно време и човек дори се изненадваше колко се е зачервило. Младият Марий тихо въздъхна, понеже не беше сигурен дали точно в този момент баща му разсъждава като всички други, или отново се е изгубил в бездната на въображението си.
— Не, татко, не си ми казвал.
— Е, тя ми предсказа и нещо друго. Каза ми, че нямало да бъда най-великият човек в историята на Рим. И знаеш ли кой друг щял да бъде според нея най-великият римлянин за всички времена?
— Не, татко, но ми е интересно да науча.
Дори и лъч на надежда не огря душата на Марий Младши; вече се бе убедил, че величието не е за него. Синовете на великите добре съзнават собствените си слабости.
— Каза, че щял да бъде малкият Цезар.
— Едепол!
Марий нервно сви ръка в юмрук и зловещо се изкикоти.
— О, не се тревожи, синко! Няма да я бъде! Никога няма да позволя друг човек да засенчи моето величие! Знам как да закова звездата на Цезар за дъното на най-дълбокото море.
Синът му стана от стола си.
— Уморен си, татко, много ти се насъбра. По-добре иди да поспиш.
Управител на Сицилия по това време беше клиентът на Гай Марий Гай Норбан. Когато бегълците спряха в Ерицина, той тъкмо беше зает с важни дела в Месана, където Марк Лампоний бе опитал да прехвърли последните си войници лукани и брути, за да вдигне робите от острова на поредното въстание. Марий веднага бе пратил куриер, който за тринайсет дни прекоси острова и се върна със следния отговор от страна на управителя:
„Макар да съзнавам добре клиентните си отношения към теб, Гай Марий, не забравяй, че съм управител-пропретор на римска провинция, а честта ме задължава да поставям интересите на Рим над тези на прекия ми патрон. Преди да получа твоето писмо, аз вече бяха уведомен от римския Сенат, че при никакви обстоятелства не мога да предложа помощ на теб или на когото и да било от другите бегълци на кораба ти. Напротив, имам инструкции, в случай че ми се удаде възможност, да те заловя, и да те убия. Това, разбира се, аз не мога да направя; единственото, което бих си позволил, е да наредя на кораба ти незабавно да напусне сицилийския бряг.
Като частно лице ти пожелавам добър път и искрено се надявам все някъде да намериш подслон и безопасност, макар че това едва ли ще стане на римска територия. Нека ти съобщя, че Публий Сулпиций е бил заловен в Лаврентум. До ден-днешен главата му украсява римската ростра. Грозно деяние! Споменавам ти го, за да разбереш по-добре положението, в което се намирам. Главата на Сулпиций е била забучена на площада не от друг, а от консула Луций Корнелий Сула. Искам да кажа, че той собственоръчно я е занесъл на Форума.“