Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Венец от трева (Част III: Омразата)
Венец от трева (Част III: Омразата) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Венец от трева (Част III: Омразата)

Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:

Изпод майсторското перо на авторката историческите личности престават да бъдат абстрактни образи. Превръщат се в хора от плът и кръв, способни на страстна любов, безчестия и убийства по пътя към славата.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 243
Перейти на страницу:

— Ти самият какво мислиш по въпроса, Гней Помпей?

— Прави каквото искаш — отвърна му с пълно безразличие Помпей Страбон. — Стига да не се бъркаш в моите дела.

— Давам ти дума.

— Дали думата ти има по-голяма стойност от клетвите ти, Луций Цина?

Цина се изчерви чак до ушите.

— Никаква клетва не съм давал — заяви с голямо достойнство. — Докато я изричах, държах в ръката си камък. Това я прави невалидна.

Помпей Страбон отметна глава назад и прихна да се смее, сиреч да цвили като кон.

— Ей на това му се вика адвокатска работа, ха-ха…

— Клетвата не ме обвързва с нищо! — настояваше Цина.

— Тогава излиза, че си още по-голям глупак от другия Луций Корнелий. Когато той се върне, ти ще се стопиш като буца сняг, хвърлена в огнището.

— Ако наистина мислиш така, би трябвало да се опиташ да ме спреш.

— Защо да те спирам? Ние с другия Луций Корнелий добре се спогаждаме. Каквото и да се случи, той ще държи отговорен само теб.

— Може би другият Луций Корнелий няма да се върне изобщо.

Това само накара Страбон отново да зацвили.

— Дори не се надявай, Луций Цина! Другият Луций Корнелий е най-големият любимец на съдбата.

Цина си замина веднага за Рим. Още щом привършиха с краткия си разговор, той напусна къщата на Помпей. Предпочиташе да прекара нощта далеч от непредсказуемия пиценец. В Асизиум се отби в дома на същия човек, който миналата зима бе посрещнал консула Квинт Помпей Руф. Домакинът много се зарадва, че има на кого най-сетне да разкаже за страшното предсказание на мишките с чорапите. „Най-общо казано, северняците не ми понасят добре — мислеше Цина, докато пътуваше за Рим. — Елементарни хора, привързани към прости истини и злокобни поверия.“

Рано през септември в Рим се откриха най-големите игри за годината — прочутите луди Романи. През последните три години бяха провеждани изцяло по принуда и с възможно най-малки разходи. Войната в Италия създаваше достатъчно грижи на населението, а куриатните едили не разполагаха с достатъчно лични пари, за да допълнят оскъдните държавни средства. Миналата година народът разчиташе много на тогавашния едил Метел Целер, но той не бе оправдал доверието. Тази година обаче Рим имаше голям късмет с неговите наследници, един от друг по-богати, и още през секстилис двамата дадоха да се разбере, че ще удържат на дадената при изборите дума. Мълвата се разпространи светкавично из страната и само след няколко дни цяла Италия знаеше, че в Рим ще има зрелища! Вследствие на което всеки жител на полуострова, който разполагаше с поне малко излишни пари, реши да ги похарчи в пътуване. Може би кошмарите от преживяната война щяха да бъдат най-лесно прогонени от спектаклите във Вечния град. В края на секстилис хиляди италийци, които съвсем отскоро се радваха на римското си гражданство и се оплакваха от пренебрежителното отношение на римските управляващи, се стекоха към Рим. Сред тях имаше любители и на театъра, и на надбягванията с колесници, и на лова на диви зверове, и на най-обикновената палячовщина. Който можеше да си позволи пътя, идваше да се забавлява. Най-много се обещаваше на театралната публика; щедрите едили бяха убедили дори престарелия Акций да напусне дома си в Умбрия и лично да постави новата си пиеса.

Цина реши, че сега е времето да нанесе своя удар. Неговият пръв съюзник Марк Вергилий свика „неофициално“ заседание на плебейското събрание, на което обяви намеренията си да въздейства върху Сената за по-справедливото разпределение на гражданите сред трибите. Целият смисъл на този ход беше да се привлече вниманието на заинтересованите; Марк Вергилий не притежаваше нито законодателна власт, нито влияние сред колегите си в Сената.

Трибунът удържа на думата си и представи официално своето искане пред назначените отци. Те обаче твърдо му заявиха, че няма да се занимават с исканията му, по същия начин, по който ги бяха пренебрегнали през януари. Вергилий вдигна рамене и се върна на дългата дървена пейка при Серторий и останалите си колеги. Беше изпълнил задачата, възложена му от Цина — да провери настроенията сред сенаторите. Останалото зависеше единствено от консула.

— Чудесно — рече по-късно Цина на своите съмишленици. — Залавяме се на работа. Обещаваме на цял Рим, че ако центуриатните комиции гласуват законите, връщащи старата конституция, и ако новите граждани получат място във всички триби, то ние от своя страна ще премахнем със закон всички дългове от времето на войната. Когато Сулпиций обещаваше подобни мерки, до самия край не се знаеше дали ще ги изпълни. В крайна сметка той подкрепяше по-скоро кредиторите, отколкото длъжниците. Но ние няма да се обвързваме с никого. Хората ще ни повярват.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 243
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)