Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
През първите осем месеца от съвместното управление на двамата противници Рим си имаше достатъчно вътрешни и външни грижи, за да се занимава с политически препирни. Не само че хазната си оставаше все тъй празна и хората с пари продължаваха да си ги пазят скрити, но в Сицилия и Африка за втора поредна година бе настанала унищожителна суша. Управителите им Норбан и Секстилий бяха пратени още като претори, за да сторят всичко по силите си двете провинции да увеличат износа на зърно за метрополията. Поради липса на пари те бяха измислили да се разплащат с разписки, които никой не знаеше дали някога ще бъдат осребрени, но пък и които биваха поднасяни в присъствието на местните военни гарнизони. В Сената бяха твърдо решени да не позволят отново да настане глад в големия град. Призракът на Сатурнин и разбунения пролетариат ги караше да остават глухи за жалбите на едрите земевладелци, които рискуваха да се разорят. Беднотията трябваше да яде хляб. Цина се сблъска с кажи-речи същите трудности, които бяха тревожили Сула преди него, и започна да граби в полза на хазната всичко, на което се спираха очите му. В писмата си до управителите на двете испански провинции изрично спомена, че могат да свалят и кожата от гърба на местното население, но пари трябва да се появят отнякъде. Най-тежка беше задачата на Публий Сервилий Вация — управителя на Галия, — който едновременно трябваше да се разправя с варварските набези от далечната страна на Алпите и да успокоява освирепелите кредитори от близката. Когато тримата претори се възпротивиха, Цина от гняв изгори писмата им и тайно си пожела две прекрасни неща: първо, Октавий да започне да се занимава по-усърдно с належащите държавни проблеми, и второ, в римската хазна отново да влизат доходите от Римска Азия. И двете желания се оказаха еднакво неизпълними.
Друга грижа за Рим бе недоволството сред новополучилите гражданство италийци. Въпреки че Сула бе лишил от власт и плебейското събрание, и трибутните комиции, италийците държаха да бъдат справедливо разпределени из трийсет и петте триби. Законите на Публий Сулпиций бяха изострили апетита на новите граждани и сега те открито скърбяха по тяхното премахване. Дори след дългата изтощителна война сред италийските народи още се намираха хора с авторитет и амбиции; макар и сложили оръжие, те не се предаваха. Сенатът бе затрупан от гневни писма от страна на италийските ръководители, които се оплакваха и от свое име, и от това на събратята си, лишени от всякакви привилегии. Цина с удоволствие би отстъпил пред исканията им и би разпределил новите граждани по равно сред селските триби, но нито Сенатът, нито управляващите начело с Октавий не искаха да му сътрудничат. А конституцията, такава каквато я беше оставил Сула, практически връзваше ръцете на втория консул.
През месец секстилис обаче Цина видя първите лъчи на надежда. Мълвата донасяше, че Сула вече здраво се е закотвил в Гърция, че започнатите военни действия не му позволяват да мисли за Рим. Ако някой посегнеше към законите му, той не би могъл сам да ги защити. Цина си каза, че е дошло време да разреши своите противоречия с Помпей Страбон, който продължаваше да се спотайва с четирите си легиона в Умбрия и Пиценум. Без да каже на никого за намеренията си, замина на север с мисълта да преговаря с Помпей. Сула нямаше как да се върне, затова може би съюзникът му щеше да размисли върху ситуацията.
— Готов съм да сключа с теб същата сделка, която сключих преди време с другия Луций Корнелий — рече кривогледият пълководец, който не се бе показал гостоприемен, но пък и не виждаше нищо лошо в това да се споразумее с действащия консул. — Римският свят е голям и просторен, има място за всички. Ако ти ме оставиш на мира в моето си ъгълче, аз няма да ти се бъркам в големия град.
— Това ли е всичко? — учуди се Цина.
— Това.
— За да успея обаче, трябва да внеса сериозни поправки в законите, които другият Луций Корнелий прокара миналата година — напомни той на Страбон, опитвайки се да не издаде с нищо тревогата си. — Искам да разпределя всички нови граждани по равно между трийсет и петте триби, също както и римляните-освобожденци. — На Цина не му беше приятно да иска от някакъв си пиценски касапин позволение да си върши работата на консул, но преглътна унижението.