Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
Вратата на килията беше от здраво дъбово дърво и дебела цели три пръста. Бургунд издърпа резето и като се наведе кажи-речи до земята влезе с глава напред в тъмното помещение. И тук единствената светлина идваше от малко прозорче, издълбано високо в задната стена на храма. Така обитателите на килията най-малко можеха да притеснят с думите си почтените граждани на форума. Едва се различаваха ъглите на стаята, още повече че Бургунд тепърва свикваше с мрака.
Като събра достатъчно смелост, германецът се взря продължително в сивкавочерния силует насреща си. Непознатият се надигна на крака и на свой ред изгледа палача си.
— Какво искаш? — попита с властнически тон затворникът.
— Наредиха ми да те удуша — отговори му той.
— Ти си германец! — възкликна човекът насреща му. — От кое племе си? Хайде, отговаряй, тъпа маймуно!
Това, последното бе изречено с особена злост. Бургунд вече различаваше по-добре чертите на непознатия и при вида на пламъка в очите му усети как смелостта му се изпарява.
— От племето на кимврите, домине.
Едрият, гол мъж с ужасяващия поглед сякаш порасна с една глава пред очите му.
— Какво? Някакъв си роб — човек, когото аз самият съм направил роб, — смята да екзекутира Гай Марий?
При тези му думи Бургунд изпадна в паника и сякаш той беше жертвата, прикри с ръце бедната си глава.
— Махай се от очите ми! — ревеше като обезумял Гай Марий. — Няма да позволя да ми отнемат живота в това смрадливо подземие; няма да позволя на един германец да ме докосне с гнусните си ръчища!
Робът извика от уплаха и като остави всички врати отворени след себе си, хукна навън. Без дори да се обърне назад, се насочи право към площада, за да се скрие в тълпата.
— Не, не! — обърна се той за помощ към гражданите и в същия миг сълзи рукнаха от очите му. — Не мога да убия Гай Марий! Не мога да убия Гай Марий! Не мога да убия Гай Марий!
От другия край на площада към него се приближи Авъл Белей, който нежно пое между дланите си грамадните ръце на исполина.
— Нищо няма, Бургунд, никой за нищо няма да те кара. Не плачи, бъди добро момче! Хайде, достатъчно!
— Не мога да убия Гай Марий! — повтори Бургунд и понеже Белей продължаваше да държи ръцете му, избърса носа си в рамото си. — И няма да позволя на никой друг да го убие!
— Никой няма да убива Гай Марий — увери го той. — Всичко това е просто едно недоразумение. Сега се успокой и иди да свършиш една полезна работа. Виждаш ли Марк Фурий? Донесъл е чисти дрехи и кана с вино. Ще ги вземеш от него и ще ги занесеш на Гай Марий. А след това ще го заведеш в моята къща и ще му правиш компания, докато се върна.
Великанът се успокои и му се усмихна. Щом избърса сълзите от лицето си, веднага отиде да изпълни молбата му.
Белей се обърна към тълпата, насъбрала се отново да види какво става. Суровият му поглед не се откъсваше от лицата на двамата дуумвири, задаващи се откъм административната сграда.
— Е, граждани на Минтурна, ще позволим ли любимият град да се опозори за вечни времена с убийството на Гай Марий?
— Авъл Белей, разбери, че трябва да го екзекутираме! — опита се да го вразуми първият дуумвир, който едва си поемаше дъх от вълнение. — Той е осъден за държавна измяна!
— Ако ще да е извършил и всички престъпления, записани в законите ни! — отвърна му предизвикателно търговецът. — Минтурна не може да екзекутира Гай Марий!
Тълпата го подкрепи шумно, затова двамата управители се видяха принудени да свикат общо събрание на гражданите. След ожесточени спорове градът реши затворникът да бъде освободен. Минтурна не можеше да поеме отговорността за убийството на човек, който е бил шест пъти римски консул и е спасил Италия от германите.
— И така — рече малко по-късно Авъл Белей на освободения Гай Марий. — Радвам се да ти кажа, че веднага, щом си готов, те качвам отново на своя кораб и те пращам на далечно плаване. Цяла Минтурна заедно с дебелоглавите ни магистрати ти пожелава на добър път. Този път няма да позволя отново да те върнат на брега за глупости. В това можеш да ми вярваш.
След като се изкъпа и нахрани, Марий се почувства по-добре.
— Откакто избягах от Рим, срещнах много топлота у хората. Но никъде не получих такъв прием, какъвто ми устроихте в Минтурна, Авъл Белей. Никога няма да забравя това място. — И за да подкрепи думите си, се обърна към стоящия наблизо Бургунд, за да му се усмихна с парализираната си уста. — Нито ще забравя някога, че животът ми бе помилван от един германец. Благодаря ти.