Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
На нейните години вече имах двама обожатели...“ „Мама винаги казва, че съм много малка“ - хленчеше Зое, вперила поглед в червените нокти на госпожа Бартийе.
- Вижте, госпожо Жозефин, вижте! Кралицата и принц Филип! Какъв красавец! Какви мускули, колко е напет! Истински принц от приказките!
- Малко е дърт все пак - подхвърли нервно Жозефин.
Кралица Елизабет пристъпваше, облечена в дълга копринена
рокля в тюркоазен цвят, на ръката й висеше черна чантичка. Следваше я принц Филип във фрак.
- Ей, ей... - Жозефин се задави и се разхълца. - Зад кралицата, на крачка отзад, в сянката, вижте, вижте!
Тя се изправи, сочеше с показалец екрана, повтаряше: „Вижте, вижте!“ - и понеже никой не реагираше, отиде до телевизора и сложи пръст на екрана върху млада жена с наведена глава, в розова рокля с дълъг шлейф, с искрящи като слънчеви лъчи обици.
- Видяхте ли?
- Не - отвърнаха всички в хор.
- Тук, ето, ето тук! - Жозефин чукаше с пръст по екрана. - Тази жена с късата коса!
Младата дама вървеше, придържайки шлейфа си. Очевидно се стараеше да остане в сянката на кралицата, но я следваше отблизо.
- Е к’во... Кралица Елизабет е с черна чанта. Не пасва много на тюркоазената й рокля.
- Не, не кралицата. Точно зад нея! Гари - изкрещя Жозефин към стаята на Гари. - Гари, ела!
Сега младата жена се виждаше по-добре на екрана, полускрита зад кралицата, която се усмихваше иззад очилата си.
- Там! Точно зад кралицата!
Гари влезе в хола:
- Какво става? Защо крещите така?
- Майка ти! На приема в Уиндзърския дворец! Точно до кралицата! - извика Жозефин.
Гари разчорли косата си с ръка, отиде до екрана на телевизора и смънка: „А, да! Мама...“ - след което се затътри обратно към стаята си.
- Но какво прави тя там? - извика Жозефин подире му. - Вие да не сте от кралското семейство?
Не получи отговор.
- Госпожа Шърли! - хлъцна Кристин Бартийе, преглътнала поредната ягода. - Верно тя е, ама к’во прави там?
- И аз това искам да разбера... - отвърна Жозефин, без да изпуска от поглед високия розов силует, който бавно се движеше сред гостите.
- Ти да видиш! - изкряка Кристин Бартийе. - Дойде ми като гръм от ясно небе.
- Или като студена английска мъгла - отвърна находчиво Зое.
- Дължи ми обяснение - прошепна Жозефин.
Тя откри Шърли сред гостите, забеляза я отново да върви подир кралицата и пак се почуди: възможно ли е Шърли действително да е от кралското семейство? А тогава какво търси в забутаното френско предградие, където се издържа с уроци по музика и по английски и продава сладкиши свое производство?
Жозефин прекара вечерта, задавайки си куп въпроси, докато госпожа Бартийе, Макс и Зое дояждаха чипса и ягодите, прокарваха ги с кока-кола, наслаждаваха се на красивото представление, на принцовете и принцесите. О! Уилям е напълнял! Имал годеница и Чарлс щял да я покани на вечеря! А Хари! Колко е сладък! На колко години е сега? Той е свободен, освен това изглежда по-приятен от Уилям...
Шърли не се върна в понеделник. Нито във вторник, нито в сряда, нито в четвъртък. Гари ходеше да яде у Жозефин. Когато момичетата го притискаха с въпросите си, той отвръщаше: „Не сте видели добре, объркали сте се!“ - „Ама, Гари, и ти я видя!“ - ,3идях жена, която приличаше на нея, нищо повече! Има толкова руси жени с къси коси! Тя какво ще търси там?“ - „Прав е, госпожо Жозефин, вие прекалено много работите! В главата ви е истинска каша.“ - „Но нали всички я видяхте! Не съм сънувала.“ - „Гари е прав... Видели сме жена, която прилича на нея, но излиза, че не е била тя!"
Жозефин не се предаваше: беше Шърли с дълга розова рокля зад кралицата. Изпитваше гняв към Шърли. Казвам й всичко, тя ми изкопчва всяка тайна, а не знам нищо за нея! Дори нямам право да й задавам въпроси. Имаше усещането, че е измамена, че всички я мамят. В главата й се разбъркваха Ирис и Антоан, госпожа Бартийе с нейните интернет любовници, Шърли в Уиндзър, презрителното поведение на Ортанс, Зое, която го беше ударила през просото... Всички я смятаха за абсолютна тъпачка! И точно такава си беше.
Гневът я окрили. Тя отстрани нежния трубадур, който издъхна отровен след изживяната радост да види новородения си син. Флорин вече нямаше нужда да се бори за съществуването си: имаше законен син и наследник на владенията - Тибо Младши. Жо се възползва от създалата се ситуация и изпрати в небитието и свекървата, която беше започнала да й къса нервите с непрестанните си вай-каници. Извади от ръкава си третия съпруг, Бодуен - добър и много набожен рицар. Красавецът Бодуен желае да обработва земите си, да посещава черковните служби и да се отдава на покаяние. Много