Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
„Само че не под моя покрив!“ - се възпротиви Жозефин. Госпожа Бартийе издърдори нещо в смисъл: „не се вълнувайте, скоро изчезваме оттука с Макс“, и продължи да трака по клавиатурата. „Някакъв нов ме пита дали имам аксесоари. Какво означава това, я ми кажете? Тоя да не е болен!“
Жозефин отиваше да работи в библиотеката със свито сърце. За секунда я обземаше паника, когато пъхаше ключа в ключалката вечер. Дори и мъжът с дъфела не успяваше да я разведри.
- Не сте ли добре? Напоследък нищо не изпускате - бе отбелязал той предния ден.
Покани я да пият кафе. Оказа се запален по цьрковна история. Надълго и нашироко й разказа за свещените сълзи, за сълзите на непосветените, за сълзите на екстаза, сълзите на радостта, сълзите на благоговението... всички тези сълзи препълниха сърцето на Жозефин и тя се разплака.
- Прав бях, никак не сте добре... Искате ли още едно кафе?
Жозефин се усмихна през сълзи.
- Това, което ми разказвате, не е много смешно... - подсмръкна тя, докато бъркаше по джобовете си за носна кърпичка.
- Но вие със сигурност знаете тези неща. Дванайсети век е много религиозен век, изпълнен с мистицизъм. Безброй манастири, странстващи проповедници, които са предричали вечния огън на ада, ако не се пречистим от греховете си.
- Наистина - въздъхна тя и преглътна сълзите си, тъй като се оказа, че няма хартиена кърпичка.
Той внимателно я наблюдаваше. Понякога Жо си мислеше, че най-трудното в работата й беше тайната. Цялата енергия, която влагаше, идеите, които й хрумваха нощно време и й пречеха на съня, историите, които съчиняваше - нямаше с кого да сподели всичко това. Все едно беше нелегална. Още по-страшно: престъпница. Колкото повече Ирис говореше за тяхната „комбина“, толкова по-силно се убеждаваше, че се забърква в престъпление. „Всичко това ще свърши зле - си мислеше, когато нощем не можеше да заспи. - Ще ни разкрият и ще свърша като госпожа Бартийе, съсипана и изхвърлена от дома си.“
- Не бива да се впечатлявате толкова от разказите ми - продължи мъжът с дъфела. - Прекалено сте чувствителна...
Точно в този миг тя смотолеви:
- Дори не знам името ви.
Той се усмихна:
- Лука, италианец по произход, трийсет и шест годишен, с трийсет и два зъба и много привързан към книгите. Библиотечен отшелник.
Тя също му се усмихна, убедена, че не й е казал всичко. Помисли си също, че на трийсет и шест години е малко стар за манекен. Ами аз, дето станах анонимен писател на четирийсет! Не посмя да отвори дума за модните реклами. Не можеше да си го обясни, но й се струваше нелепо той да упражнява този занаят.
- А семейството ви във Франция ли е, или в Италия? - попита.
Трябваше да разбере дали е женен.
- Нямам семейство - отговори той мрачно.
Тя не настоя повече.
Шърли я нямаше, за да й разкаже. Три пъти се бе обаждала по телефона от Лондон. Трябваше да се прибере в понеделник.
- Ще се върна в понеделник, обещавам, и ще те изведа да го отпразнуваме!
- Нямам нужда от празник, а от сън! Толкова съм уморена, ужасно уморена...
Предаването беше започнало и Кристин Бартийе лапаше ягоди и си облизваше пръстите. На екрана се виждаха светлините на двореца, Чарлс и Камила посрещаха гостите и близките на семейството.
- Колко е красиво! Колко са сладки! Видяхте ли какъв блясък само, видяхте ли букетите, музикантите, декора! Ето това е красотата, любов, която е чакала толкова време! Трийсет и пет години, госпожо Жозефин, трийсет и пет години! Не всеки може да се похвали с такава любов.
„Вие със сигурност не! - каза си Жозефин наум. - Трийсет и пет секунди в интернет и сте готова да заживеете с първия срещнат!“
- Как му е името на женения с четирите деца? - пошушна тя на ухото на Кристин Бартийе.
- Алберто... Той е португалец...
- Никога няма да се разведе! Португалците са много религиозни.
Защо ли й го казвам, изобщо не ме е грижа ще се разведе ли, или не.
- Не държа да се женя. Искам само да имам жилище, после ще видим!
-Ами... добре...
- Всички не са сантиментални като вас!
След като пиха кафе, двамата с Лука съвсем естествено поеха към автобусната спирка и тя, естествено, се качи заедно с него. Когато стигнаха до неговата спирка, той си взе довиждане, каза „до утре“. Тя се замисли за пътя, който трябваше да измине в обратна посока, за да се прибере. За дъщерите си, с които трябваше да излиза на глава, за вечерята, която се налага да сготви... госпожа Бартийе беше скарана с готвенето. Купуваше само супи на прах, зеленчуци в консерви, вакуумирани скариди или готова нарязана риба. Чудеше се, като видеше, че Жозефин прави вечеря, и докато я наблюдаваше, си лакираше ноктите в червено. После Зое грабваше четчицата, а Жозефин я издърпваше от ръцете й. „Но защо? Красиво е!“ - „Не, не и на твоята възраст!“ - „Ама аз съм голяма!“ - „Не означава не!“ - „Не сте права, госпожо Жозефин, на момчетата им харесва.“ - „Зое е още малка, за да се кипри за момчетата! “ - „О, момиченцата са кокетки от малки!