Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
[
скоро обаче той започна да дразни Жозефин - прекалено сладникав й изглеждаше. По какъв начин да го премахна този? Млад е, здрав е, не пие, не преяжда, съвкуплява се умерено... Тя отново си спомни за бала на Чарлс и Камила, за бегло появилия се силует на Шърли, за евентуалното й родство с кралската фамилия и си го изкара на кроткия Бодуен.
Бодуен и Флорин са поканени на голям бал от краля на Франция, който ловува в съседство със земите на Кастелно. Кралят забелязва Бодуен сред тълпата наконтени гости, пребледнява и изпуска скиптъра си, който се търкулва под трона. После в даден момент приканва с облечената си в ръкавица ръка двойката младоженци да заемат място до него и да изпият чаша вино. Бодуен се изчервява и се подчинява, полагайки сабята си в краката на владетеля. Флорин е разтревожена, опасява се от ново издигане в йерархията. Дали съдбата ще я отдалечи от шестото стъпало, на което се бе застояла прекалено дълго? Съвсем не! В края на празненството, когато младата двойка с почуда поради оказаното й благоволение се оттегля към покоите, отредени й от краля, пред очите на ужасената си съпруга Бодуен е наръган с нож в тъмен ъгъл в дворцовите коридори, истински лабиринти. Трима воини му се нахвърлят, притискат го здраво и му прерязват гърлото. Кръвта бликва, Флорин пада в нег свяст върху безжизненото тяло на съпруга си. Впоследствие се оказва, че той е незаконен син на краля и евентуален претендент за френската корона. Уплашен, кралят решава да го убие. За да утеши младата вдовица, той я обсипва със злато, дарява я с хермелинови кожи и скъпоценности и я отпраща обратно в замъка Кастелно, съпроводена от четирима рицари, които да не я изпускат от очи. Останала отново вдовица, Флорин умолява небесата да не изливат гнева си върху нея, за да може необезпокоявана да възкачи последните стъпала.
„Уф, освободихме се и от третия! - въздъхна Жозефин, беше станала твърде кръвожадна. Скръцна със зъби, прелиствайки страниците, които беше написала през последните няколко дни. - Яростта е прекрасна муза, която изпълва белия лист с безброй черни знаци.“
- Изглежда, нещата се оправят - установи Лука в кафенето на библиотеката.
- Ядосана съм и чувствам, че ми поникват криле!
Той я изгледа. В очите й припламваше нещо бунтарско, което я
подмладяваше.
- Имате доста... лукав вид!
- Добре е човек да се поотпусне. Винаги съм ужасно благопри-лична! Добра приятелка, добра сестра, добра майка...
- Имате деца?
- Две дъщери... Но нямам мъж! Вероятно не съм била изрядна-та съпруга. Той отиде при друга.
Тя се засмя и се изчерви. Беше се изпуснала и бе споделила нещо лично.
Свикнаха да се срещат в кафенето. Той й разказваше за работата си. „Тази история на сълзите искам да я напиша за съвременниците ми, които смесват чувствителност и ревливост, които плачат, за да го демонстрират, да изкарат, че имат нежна душа, да изживеят емоции, каквито им липсват. Искам да върна благородството на сълзите, както го е разбирал историкът Жюл Мишле. Знаете ли какво пише той? „Загадката на средновековието, тайната на непресъхва-щите сълзи, това е истинският му дар. Скъпоценните сълзи са се превърнали в бистри легенди, в прекрасни стихове и издигайки се към небесата, са изкристализирали в гигантски катедрали, които се стремят да стигнат до Бог!“ Той цитираше, затворил очи, и от устата му сякаш мед се лееше. Цитираше Мишле, Ролан Барт и монасите пустинници, сплел молитвено пръсти.
Един следобед я попита:
- Искате ли да отидем на кино в събота вечер? В едно кино на улица „Дез Екол“ дават стар филм на Елия Казан, досега не е прожектиран във Франция, „Дивата река“. Помислих, че...
- Искам - отвърна Жозефин. - Дори много искам.
Той я погледна, учуден от откровения й ентусиазъм.
А тя просто бе разбрала нещо изключително важно: когато пишеш, трябва да се отвориш широко за живота, да може той да ти подсказва думите и да подхранва въображението ти.
В събота вечер Лука и Жозефин отидоха на кино. Бяха си уговорили среща пред киносалона. Жозефин пристигна по-рано от уречения час. Искаше да има време да се съвземе, преди Лука да се появи. Не можеше да се сдържи да не се изчервява всеки път, когато той я гледаше, и ако се случеше ръцете им да се докоснат, сърцето й сякаш щеше да изскочи. Той й действаше физически и това я объркваше. Досегашният й опит с мъжете беше твърде незначителен. Антоан беше нежен и внимателен, но не предизвикваше горещата вълна, която я обливаше всеки път, когато Лука я поглеждаше. Това я тревожеше. Не искаше нищо да я разсейва от писането на книгата, но и не можеше да се откаже от прекарване с него в тъмния киносалон. Ами ако реши да я прегърне? Или да я целуне? Не трябва да отстъпва прекалено бързо, трябва да запази самообладание. Чака ме още цял месец упорита работа и не бива да се размотавам. Нито да се забърквам в любовна авантюра. Флорин има нужда от мен.