Жълтите очи на крокодилите

Д-р Трусар ги бе пратил да си направят изследвания, изписани нагъсто върху цяла страница! Днес щяха да „обсъдят резултатите“. Направо им трепереха мартинките, докато чакаха. Бяха впечатлени от диваните, от ниските столчета пред камината, от меките килими, в които краката им потъваха едва ли не до глезена, от тежките завеси.

-    Скив му пердетата, същи ташаци на носорог!

-    Тоз доктор сигурно взема майка си и баща си - пошушна Жозиан. - Тука мирише на много мангизи. Сигурно е мошеник.

-    Не, не е! Моят човек ми каза, че бил малко надменен, не от тия, дето ти ближат гъза, иначе бил адски способен.

-    Ох, Марсел, много ме е страх! Пипни ми ръцете, направо са ледени.

-    Разгледай някое списание, ще се разсееш.

-    Не мога да си събера акъла.

-    Чети, душко, чети!

Той й даде пример, отваряйки наслуки едно списание, и се зачете: „Установено е, че четирийсетгодишните жени се изложени три пъти повече на риск да загубят бебето в сравнение с двайсет и пет годишните, но според неотдавнашно изследване на американски и френски учени рискът се повишава и от възрастта на бащата. Защото за сперматозоидите също има последици от застаряването - те губят подвижността си и носят повече хромозомни или генетични аномалии, които може да доведат до спонтанно прекъсване на бременността. Опасността от помятане се увеличава с 30%, ако бъдещият татко е над трийсет и пет годишен. Опасността прогресивно нараства с увеличаване на възрастта независимо от годините на бъдещата майка...“

Марсел затвори списанието паникьосан. Жозиан го видя как пребледня и си облиза устните, сякаш устата му беше пресъхнала.

-    Добре ли си? Да не ти е лошо?

Той й подаде списанието, напълно съсипан.

Тя го прегледа отгоре-отгоре, остави го и заяви:

-    Няма смисъл да си представяш най-лошото. Резултатите от изследванията ни вече са при него и той ще ни каже какво е положението. ..

-    Мечтая си за малък здравеняк, а излиза, че може да си направим някой нефелен.

-    Престани, Марсел! Забранявам ти да говориш лоши неща за сина си.

Тя се отдръпна и скръсти ръце на гърдите си. Стисна устни, за да не се разплаче. Господи, как желаеше това дете! Не се беше поколебала на три пъти да абортира, а сега, когато повече от всичко искаше да забременее, не се получаваше. Всяка вечер се молеше, палеше свещ пред една статуетка на Богородица, на колене казваше „Отче наш“ и „Аве Мария“. Наложи се пак да ги научи, защото ги беше забравила. Обръщаше се най-вече към Божията майка: „Ти също си майка, знаеш какво е, не искам да ми дадеш син като твоя, за когото говорят и до днес, просто един нормален син, здрав-прав, всичко да му е на място, да е весел и да се смее. Син, който да ме прегръща с ръчички и да ми казва „обичам те, маменце“, син, за когото съм готова да умра! Някои искат от теб разни големи работи, аз искам само нещо мъничко в корема, не е кой знай какво, нали...“ Беше ходила при една врачка, която я увери, че ще има дете. „Красиво момченце, казвам ви, виждам го... да си загубя дарбата, ако греша!“ Взе й цели сто евро, но Жозиан беше готова да ходи при нея всеки ден, за да се чувства по-уверена. Момче или момиче, все тая! Само и само да си има бебе, малко бебе, което да обича, да глези, да люлее в прегръдките си! И колкото повече се бавеше това детенце, толкова повече тя се привързваше към него. Вече й беше безразлично дали Марсел ще напусне Клечката за зъби! Искаше само едно - да роди...