Жълтите очи на крокодилите

Жозефин си мислеше, че щеше да е по-добре, ако си беше останала вкъщи да работи. Вторият съпруг още беше жив! Беше се привързала към него, мъчно й бе да го убие. Нямаше да успее да предаде романа в уречения срок. Щеше да се наложи третият да умре по-бързичко! Ходеше да работи в библиотеката всеки ден, но без особен напредък. Много грижи й се бяха струпали на главата. Ортанс не й говореше, Зое беше бягала от училище два пъти, за да участва с Макс в някакви съмнителни авантюри. „Макс си беше дал мобилния на една приятелка и просто отидохме да го вземем! Макс си беше оставил чантата при един приятел и просто отидохме да си я прибере...“ - „И като ходиш на училище, трябва ли да си гримирана като панаирджийка?“ Очарователната Зое заприличваше все повече на уличница. Заключваше се в банята. Оттам излизаше с минижуп, с очертани в черно очи и с кървавочервени устни на вампир! Налагаше се Жозефин да я мие, да й жули лицето със сапун, а тя се дърпаше и крещеше, че я малтретира. Ортанс вдигаше рамене с безразличие. Сигурно беше говорила за случващото се с баща си, защото Антоан бе телефонирал: „Какво значи това съжителство със семейство Бартийе? Жозефин, винаги съм те предупреждавал да не общуваш с тях, те са калпави хора!“ „И какво? - отвърна Жозефин - Как трябваше да постъпя? Да ги оставя на стълбището?“ „Да - отвърна Антоан. - Трябва да мислиш най-напред за момичетата...“

Кристин Бартийе си прекарваше времето на канапето в хола по анцуг и непрекъснато в интернет. Беше попаднала на някакъв сайт за запознанства и отговаряше на разгорещените мъжкари. Когато Жо се връщаше от библиотеката, тя й разказваше за флиртовете си през деня. „Не се притеснявайте, госпожо Жозефин, ще се махна съвсем скоро. Още малко да разпаля огъня и изчезвам. Намерила съм двама съвсем загорели, готови да ме вземат. Един по-млади-чък, който малко се дърпа заради Макс, и друг, по-дърт, женен и с четири деца, но иска да ми наеме гарсониера, за да прекарва в при-ятна компания късните следобеди. Има нещо като канализационна фирма за отпушване от лайна, обаче било много доходно.“ Жозефин слушаше смаяна. „Но вие не знаете нищо за тях, Кристин, да не вземете да си докарате някоя беля на главата?“ „Толкова години играх по правилата - обясняваше й Кристин Бартийе - и ето докъде стигнах... Останах без нищо, без покрив, без мъж, без пари, без бачкане! Сега ще се възползвам! Ще се запиша във всички социални програми, ще кандидатствам за финансово подпомагане и ще се уредя някой дъртак да ми плаща режийните!“

Когато не беше заета да общува с непознати в мрежата, играеше онлайн покер с кредитната си карта. „Може да се печелят страхотни суми, госпожо Жозефин! Засега се уча, но после ще залагам като луда!“ В очакване да пипне голямата печалба, тя не преставаше да сключва експресни заеми и устремно вървеше към фалит.

Жозефин беше ужасена. Мънкаше някакви несвързани аргументи, които само разсмиваха Кристин Бартийе. „Вие сте зрал човек, отговорен, трябва да сте пример на детето си!“, а Кристин Бартий отвръщаше: „Онова време свърши! Край, отлетя. Нищо не печелиш да си честен. Да живее развратът!“