Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Като в мъгла, Джон чуваше думите йм, но беше прекалено сконфузен, за да се съсредоточи върху разговора. Господи, може би все пак нямаше да го изритат на улицата... може би.
Окопити се тъкмо когато Мариса казваше:
- Нямат къде да отидат, затова ще останат в къщата, която наех. Само че се нуждаят от дългосрочна помощ, а се боя, че има и други като тях. Жени, на които няма кой да помогне, защото партньорите им са загинали от ръката на лесъри, умрели са от естествена смърт или пък, не дай Боже, ги малтретират. Ще ми се да имаше някаква програма...
- Да, определено се нуждаем от програма. Както и от хиляда други неща. - Рот разтърка очите си, скрити от тъмните очила, и отново погледна към Мариса. - 0'кей, възлагам го на теб. Проучи как хората са се погрижили за този проблем и прецени какво можем да направим за нашата раса. Кажи ми от какво ще имаш нужда като пари, персонал и условия и го направи.
Мариса го зяпна с широко отворена уста.
-Господарю?
Бет кимна.
- Страхотна идея. Знаеш ли какво, Мери работеше със социалните служби, докато беше доброволка в горещата линия за превенция на самоубийства. Можеш да започнеш от нея. Мисля, че тя знае доста по въпроса.
- Аз... да, мисля да се заема с това. - Мариса погледна към Бъч и той й се усмихна в отговор, бавен и много мъжки израз на уважение. - Да... ще го направя.
И тя прекоси стаята като замаяна, но на вратата се спря и погледна назад.
- Само че... никога не съм правила нещо такова. Искам да кажа... работила съм в клиниката, но...
- Ще се справиш прекрасно, Мариса. А ако се нуждаеш от помощ, трябва само да помолиш за нея. Нали?
- А... да, благодаря.
- Чака те много работа. -Да...
Мариса направи реверанс, въпреки че беше обута с панталон. Рот се усмихна лекичко, после погледна към Бъч, който я бе последвал.
-Ченге, двамата с Ви ще го направите тази вечер. Искам те тук след един час.
Бъч като че пребледня, но кимна и излезе от стаята заедно с Вишъс.
Рот насочи вниманието си обратно към своята шелан и Джон надраска нещо в бележника и го подаде на Бет. Тя го прочете на Рот и той наклони глава на една страна.
-Върви, синко. Да, знам, че съжаляваш. Приемам извинението ти. Но от днес нататък ще спиш тук. Не ме интересува дали ще е в това кресло, или в някоя от спалните на етажа.
Джон кимна и кралят добави:
-И още нещо. Всяка нощ, точно в четири часа, ще излизаш на разходка със Зейдист.
Джон подсвирна въпросително.
-Защо? Защото аз ти казвам. Всяка нощ. В противен случай ще трябва да напуснеш програмата и да си отидеш оттук. Ясно? Свирни два пъти, ако ме разбираш и приемаш.
Джон го направи.
После написа едно смутено „благодаря" и си тръгна.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТ МИНУТИ ПО-КЪСНО БЪЧ СТОЕШЕ НА ПРАГА на кухнята и гледаше как Мариса разговаря с Мери и Джон. Тримата се бяха навели над схема с всички социални служби и агенции в щата Ню Йорк. Мери беше избрала подхода на отделния случай, за да обясни на Мариса как действа системата, а Джон се беше съгласил да вземат него за пример.
Боже, на хлапето не ще да му е било никак лесно. Роден в тоалетната на една автогара. Открит от чистача и отнесен в католическо сиропиталище. Изпратен при приемни родители, които не давали и пукната пара за него, когато църквата орязала бюджета на сиропиталището. А нещата тепърва щели да стават още по-лоши - напуснал училище на шестнайсет. Избягал от приемните си родители. Заживял в нищета, издържайки се с работа като помощник в кухнята на някакъв ресторант. Имаше късмет, че изобщо бе оцелял.
А Мариса очевидно възнамеряваше да помага на деца като него.
Докато разговорът продължаваше, Бъч забеляза, че гласът й е различен. По-дълбок. По-смел. Очите й блестяха будно, въпросите й ставаха все по-проницателни. Бъч изведнъж си даде сметка, че тя е забележително интелигентна. Щеше да се справи отлично.
Господи, колко я обичаше! И отчаяно жадуваше да бъде мъжът, от когото тя се нуждае. Като по поръчка, точно в този момент чу шум от стъпки и долови мириса на турски тютюн.
-Рот ни чака, ченге.
Бъч задържа погледа си върху Мариса в продължение на още един миг и каза:
-Да го направим. Внезапно Мариса вдигна очи.
-Бъч? Ще се радвам да чуя какво можеш да ни кажеш за полицията - обърна се тя към него и докосна диаграмата. - Виждам, че съществуват доста сценарии, при които ще имаме нужда от намесата на правоохранителна организация. Рот ще трябва да помисли за създаването на някаква гражданска милиция.
-Каквото поискаш, скъпа - отвърна той, без да откъсва поглед от лицето й, сякаш се опитваше да го запечата в съзнанието си. - Но ми дай няколко минути.