Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Искаш ли да се повозиш, момиченце? Ще ти дам шоколад.
Рийс се намръщи. Беше Броуди.
— Какво правиш?
— Шофирам наоколо и си търся сексапилни жени. Ти ставаш. Качвай се.
— Не искам да си нарушаваш режима, като ме караш на работа и обратно.
— Добре, но не си наруших режима — отвърна Броуди, като се протегна и й отвори вратата. — Влизай. Можеш да гледаш страшно и в колата.
— Не гледам страшно — възрази Рийс, но се качи. — Сериозно говоря, Броуди. Имаш си собствена работа и собствен режим.
— Обичам да си променям режима. Всъщност, ранното ставане, за да те закарам на работа, ми помогна да седна пред компютъра по-рано от обикновено. Изкарах чудесен ден в писане, а сега ми се шофира. Сложи си колана, слабаче.
— Чудесен ден? Браво! Моят беше гола вода.
— Така ли? Никога нямаше да предположа. Особено след като видях мрачната ти физиономия.
— Цял ден ми дъниха главата с кънтри музика. Шерифът мисли, че в най-добрия случай съм леко откачена, но все пак ще провери налудничавите ми идеи. Жена му пък идва да се рови в личния ми живот под маскировката на приятелски разговор. Краката ме болят и ще е цяло чудо, ако не прихвана настинката на Пийт. Аз съм градската луда, посъветвана от красивата и дразнещо съвършена Деби Марсдън да успокои нервите си с лавандулово масло. А, да, на всичкото отгоре се закачих за теб и те отделих от обожателките ти в Ейнджълс Фист, защото и двамата сме от големи градове и сме творчески личности.
— Аз пък си мислех, че това е станало благодарение на сексуалната ми издръжливост.
Рийс раздразнено измъкна слънчевите очила от чантата си и си ги сложи.
— Не стигнахме чак дотам, но това може да е темата на следващия ни приятелски разговор.
— Е, тогава не забравяй да споменеш, че никога не си имала по-добър любовник. И не само добър, но и невероятно изобретателен.
Рийс се размърда на седалката.
— Наистина си имал хубав ден.
— Чудесен. А и още не е свършил.
Броуди подкара вън от града. Искаше да види ливадите и цъфналите цветя. Да се наслади на тишината и спокойствието. Реши, че за него бе страхотна промяна да се радва на компания в подобен момент. Но наистина желаеше Рийс да е до него.
Изненада се от собствената си сантименталност, когато паркира колата на мястото, където се бяха целунали за първи път.
Рийс се вторачи през прозореца и не каза нищо. Само се протегна, погали го нежно и излезе навън.
Застана насред полето, изпъстрено с цветя, оградено от сребристосините върхове на планината, позлатени сега от залязващото слънце.
Розово и синьо, яркочервено, лилаво и слънчево жълто изпъстряха зелените ливади.
— Никога не съм виждала подобно нещо — възхити се тя.
— Заслужава ли си идването дотук?
— О, да. Това ралици ли са?
— Да. Както и камбанки, синчец, незабравки.
— Откъде знаеш имената на дивите цветя? — наклони глава към него тя. — Мъжете с твоята сексуална издръжливост обикновено не се интересуват от цветя.
— Правя проучвания. Днес убих един тип в блатото.
— Явно проучванията вършат работа.
— Виждаш ли тази птица? Синигерче.
Рийс се засмя.
— Измисляш ли си?
— Не. И почти съм сигурен, че чувам песен на чучулига — отвърна Броуди, като извади одеяло от багажника и й го подаде. — Защо не го проснеш на земята?
— Мога ли да попитам защо се нуждаем от одеяло?
— Тонът ти подсказва, че си мислиш мръсотии. Харесва ми. Но одеялото е, за да седнем на него и да изпием виното, което нося в хладилната чанта. Имаме около час, преди слънцето да залезе. Мястото е чудесно да пиеш вино и да наблюдаваш залеза.
— Броуди?
Той извади хладилната чанта и се обърна към нея.
— Да?
— Трябва да ми разкажеш подробно за шибания си чудесен ден, за да можеш да му се насладиш отново.
Рийс просна одеялото, седна на него и повдигна вежди изненадано, когато забеляза, че Броуди бе донесъл не само вино, но и хляб, сирене и едро червено грозде.
Раздразнението и тревогата й се стопиха.
— Е, позволи ми да кажа: Уха! Не очаквах денят ми да завърши с пикник.
— Няма да завърши с пикник. Накрая ще правиш див секс с мен. Това е само увертюра.
— Дотук ми харесва — усмихна се тя, като отпи от виното и се загледа в цветята и планината. — Как можах да си помисля, че зеленината ми липсва?
— Зеленината?
Рийс се засмя и лапна зърно грозде.
— Бях ужасно ядосана. Най-вече на Деби Марсдън. Опитвах се да се потопя в рутинните си действия, да не обръщам внимание на музиката, чукането, приказките и да не мисля за станалото. Тогава Деби ме покани да седна при нея през почивката и да си поговорим. Смята, че ние с теб сме добра двойка.