Когато боговете се смеят

— Ето ти кърпи, ето хавлия, ето шампоан — шеташе наоколо Даша. — Нещо друго трябва ли ти?

— Сешоар, ако може — помоли Настя.

— Да, разбира се.

Даша извади от окаченото на стената шкафче сешоара и й показа къде е контактът.

Настя се заключи, съблече се и с наслада подложи тялото си на топлите струи. Въпреки че и при липсата на топла вода миеше главата си веднъж на три дни с помощта на кофа, стоплена на котлона вода, и тасче, тя имаше чувството, че косата й е сплъстена от мръсотия. Изми я с шампоан два пъти, после помисли малко и кой знае защо насапуниса главата си за трети път. Не за чистота, а по-скоро за удоволствие. Пред очите й току заставаше червенокосата синеока Океана, в ушите й звучеше ниският й приятен глас: „Аз съм майстор по прическите, по-просто казано — фризьорка“, а онази неясна мисъл ту се мяркаше в дълбините на съзнанието й, ту изчезваше, сякаш отмита от потоците лееща се от душа вода.

Настя се избърса, облече хавлията, включи сешоара и започна да суши косата си. И в този момент мисълта се оформи окончателно.

Настя с рязко движение измъкна щепсела от контакта, открехна вратата на банята и повика Даша. Вероятно гласът й прозвуча твърде нервозно, защото Даша моментално дотича и впери в Настя уплашен поглед.

— Какво стана? Да не ти е лошо?

— Много съм добре — решително отговори Настя. — Слушай, тази твоя приятелка наистина ли е фризьорка?

— Да, разбира се — все още недоумявайки, отговори Даша. — За да ме попиташ това ли, ме извика?

— А тя добра майсторка ли е? — продължи да пита Настя.

— Много добра. Победителка е в два международни конкурса. Защо, фризьорка ли ти трябва?

— Представи си, да. Искам да се подстрижа.

— Каквооо?

Очите на Даша станаха толкова големи и кръгли, че Настя не издържа и прихна.

— Аз. Искам. Да се подстрижа — бавно повтори тя. — Защо ме гледаш така? Омръзна ми да ходя с дълга коса, искам къса прическа. Може ли да се разбера с твоята приятелка?

Даша най-после се съвзе.

— Ама разбира се. Ако искаш, ще те подстриже дори ей сега.

— Как така — ей сега? Какво, тук ли?

— Ами да. Тя си носи инструментите, днес подстрига и мен. Само че не си подсушавай косата. Сега ще донеса стол.

— Почакай. — Настя дръпна Даша за ръката, сниши глас и попита: — Колко ще ми струва? Ако тя е скъпа фризьорка, ще трябва да отложим мероприятието, нямам пари у себе си.

— На теб нищо няма да ти струва.

— Колко? — настойчиво повтори тя. — Не обичам да получавам нищо безплатно, нали знаеш. Теб Океана може да те подстригва и сресва даром, защото си й приятелка, но не е длъжна да се занимава безплатно с мен. Е, колко ще струва?

— Настя — въздъхна Даша, — нейната работа наистина струва скъпо, но тя взе назаем от Саша голяма сума пари. Без лихва. Разбрали сме се, че вместо лихва тя ще обслужва нашето семейство безплатно, докато върне парите. А в нашето семейство влизате и вие с Льоша — та ние нямаме по-близки хора от вас.