Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Настя озадачено поклати глава. Охо, какви отношения имали помежду си днешните делови хора! Когато тя беше на годините на Даша, на никого и през ум не би минало да начислява лихва върху парите, които дава назаем. Колкото вземаха хората, толкова връщаха. Е, намираха се оправни момчета, които даваха назаем огромни суми срещу лихва, но ако милицията или прокуратурата ги хванеше, по определен член от Наказателния кодекс те поемаха право към местата за лишаване от свобода. А да пренасяш подобен стил на финансови отношения върху роднини и приятели, беше дори немислимо. А сега… Да услужиш с пари не на чужд човек, а на приятелка на жена ти — и въпреки това да уговориш лихвата. Някак неприятно звучи. Впрочем може именно това да е правилно. Знае ли човек…
— Добре, хайде да опитаме — каза Настя, тръсна коси и се постара да запомни за последно усещането за тяхната дължина и тежест. — Повикай своята майсторка.
След известно време тя вече седеше на стол насред банята, покрита с бял ленен пешкир, и гледаше в голямото огледало насреща себе си и застаналата до нея Океана, която бе облякла върху изящния си летен костюм небесносиня на черни точици найлонова престилка.
— От какви съображения искате да се подстрижете? — попита Океана с дълбокия си глас, който в облицованата с плочки баня изглеждаше още по-дълбок и звучен. — Дължината ли ви пречи и искате същото, само че по-късо, или нещо принципно ново?
Ето го и него, решаващия момент. Сега все още може изобщо да се откаже от подстригването, докато ножицата не е щракнала за пръв път, а може и да каже, че дължината й пречи, така че Океана просто да скъси косата й, Настя да остане с прическата, с която е свикнала, а след известно време косата отново ще порасне. Настя замижа и се хвърли в дупката насред леда.
— Искам късо подстригване, искам да изглеждам другояче.
Тя мислеше, че ето сега Океана ще извади ножицата, ще отреже първия кичур и заедно с него ще бъдат отрязани всички пътища назад. Тогава вече ще е късно да променя решението си и ще може да се отпусне, пък да става каквото ще. Но се оказа, че нещата не са толкова прости, колкото бе предполагала Настя. Океана извади от чантата си каталог с прически и предложи на Настя да си избере няколко варианта.
— А защо няколко? — учуди се тя.
— Защото не всяка избрана от вас прическа ще е подходяща за косата ви — обясни Океана. — Вие ми покажете как искате да изглеждате, а аз ще мисля как да го направя.
Настя се притесни, осъзнавайки, че един вид насила й дават в ръцете допълнително време, през което тя все още може да промени решението си. Ако не разполагаше с това време, сега щеше да й остане само да се страхува, но вече нищо не би могла да направи. А така всичко е в нейните ръце, но нали тя не е сигурна, че постъпва правилно! Не, що за глупости, какви си ги измисля! Милиони жени редовно сменят прическите си — и нищо, а тя от някаква дреболия прави цяла трагедия.
Настя прелисти каталога и показа на Океана четирите модела, които бяха привлекли вниманието й. Океана дълго разглежда лицето на Настя, като постоянно местеше поглед и към снимките в каталога, докато накрая взе гребена и ножицата. Настя притвори очи, видът на собствената й мокра глава, цялата нацвъкана с някакви щипчици, не й доставяше никакво удоволствие. Тя потъна в мислите си за работата, за групата „Би Би Си“, за Светлана Медведева и за нейния безумен почитател… И се сепна едва когато вратата на банята се отвори и в нея нахлу Чистяков с вика:
— Какво става тук?!
— Какво смяташ да му кажеш, когато се обади?
— Господи, Паша, просто ще го пратя по дяволите — лекомислено отговори Олга Плетньова. — Да си намери друг за шантажиране, с мене този номер няма да мине.
Павел стана и нервно закрачи напред-назад из стаята. Беше вече събота вечер, те бяха прекарали целия ден в грижи за домакинството, бяха пазарували за цяла седмица напред, бяха отнесли дрехи на химическо чистене, бяха разчистили периодично струпващите се камари стари вестници и списания, а сега очакваха позвъняването на изнудвача, който снощи обеща: „Ще се обадя утре“.
— Струва ми се, че не си права, Льолка — каза Павел, спрял пред жена си. — Спомни си само каква сума иска той. Двеста хиляди долара! Уверявам те, на него и през ум няма да му мине да иска такава сума от чистачка или от учителка. Той прекрасно разбира с кого си има работа. А тъй като ти, което е очевидно, нямаш такива пари, значи знае, че можеш да ги вземеш отнякъде. Той те провокира да откраднеш от собствената си фирма.