Целуната от сянката

Почти бях забравила за това. Но след като сглобих парчетата от пъзела, ми стана съвсем ясно. Все още никой не бе разпитвал за това, поне засега. Първата задача беше изграждането на нови защитни пръстени и да се погрижим за хората. Разследването на причината за пробива в защитите бе оставено за по-късно.

— Групата на Джеси е провеждала ритуалите за посвещаване точно тук, край защитните пръстени. Знаеш, че сребърните колове обезсилват защитите, защото елементите влизат в конфликт един с друг. Мисля, че е станало нещо подобно. При ритуалите за посвещение са използвали четирите основни елемента, с което по някакъв начин са неутрализирали защитата, осигурявана от магическите пръстени.

— Но в кампуса през цялото време се използва магия — изтъкна Дмитрий. — При това с всичките четири елемента. Защо никога досега не се е случвало подобно нещо?

— Защото магията, която е била използвана, обикновено не се е прилагана в близост до пръстените. Те се намират по границите на Академията, така че двете явления обикновено не влизат в конфликт. Освен това смятам, че има разлика как се използват елементите. Магията в пръстените е живот, поради което унищожава стригоите и те не могат да ги пресекат. Докато магията в сребърните колове се използва като оръжие. Както магията при мъченията. Когато се прилага по такъв отрицателен начин, мисля, че тя неутрализира действието на добрата магия. — Потръпнах, като си припомних гадното чувство, което бях изпитала, когато Лиса използва магия, за да измъчва Джеси. Не беше естествено.

Дмитрий се загледа в счупената ограда, бележеща границата на Академията.

— Невероятно. Никога не съм вярвал, че това е възможно, но има смисъл. Принципът наистина е същият, както при сребърните колове. — Усмихна ми се. — Явно доста си мислила за това.

— Не зная. Просто ми хрумна. — Намръщих се, като се замислих за идиотската група на Джеси. Достатъчно лошо бе това, което искаха да сторят на Лиса. Стигаше ми, за да искам да им сритам задниците (но не и да убия някого — от снощи вече бях научила, че трябва да спазвам някои ограничения). Но това? Да пропуснеш стригоите да нахълтат в Академията? Как е възможно едно толкова глупаво и жалко действие да доведе до такава катастрофа? Може би дори щеше да е по-добре, ако го бяха направили нарочно, но не. Всичко бе в резултат на тъпата им мания за слава. — Идиоти — промърморих под нос.

Вятърът се усили. Изтръпнах, но този път заради ниската температура наоколо, а не заради моите притеснения. Пролетта може би се задаваше, но със сигурност още не бе дошла.

— Да се връщаме — предложи Дмитрий.

Обърнахме се и докато вървяхме към средата на кампуса за началните курсове, я видях. Хижата. Нито един от нас обаче не забави крачка, нито погледна към нея. Въпреки това обаче знаех, че той я бе забелязал, също както и аз. Доказа го, като ме заговори в следващия миг:

— Роуз, за това, което се случи между нас…

Изпъшках.

— Знаех си. Знаех си, че ще се случи.