Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Ще помолиш да те преразпределят, нали? Няма да бъдеш неин пазител.
— Това е единственият начин да бъдем заедно.
— Но така пак няма да бъдем заедно — изтъкнах аз.
— Ако останем с нея, отново ще се сблъскаме със същия проблем — аз ще се тревожа повече за теб, отколкото за нея. Тя се нуждае от двама пазители, отдадени изцяло на нея. Ако успея да уредя да бъда пазител в кралския двор, през цялото време ще бъдем близо един до друг. А и на безопасно място като кралския двор ще има повече гъвкавост при подреждане на графика на пазителите.
Някаква капризна, егоистична част от мен искаше тутакси да изтъкне, че това не е добро решение, но всъщност не беше така. Нямаше начин всичко да е идеално. На всеки се налага да взима трудни решения. Знаех, че му е трудно да се откаже от Лиса. Дмитрий беше загрижен за нея и искаше тя да бъде в безопасност. Желанието му за това съперничеше на моята ревностна загриженост за Лиса. Но повече беше загрижен за мен и бе готов да направи тази жертва, за да не изневери на чувството си за дълг.
— Добре, — продължих, когато нещо ми хрумна, — всъщност може би ще се виждаме по-често, ако охраняваме различни хора. Ще имаме време да сме заедно. Ако обаче и двамата охраняваме Лиса, ще трябва да си редуваме смените и винаги ще бъдем разделени.
Дърветата пред нас се разредиха, което беше жалко, защото не исках да пусна ръката му. Все пак в гърдите ми започна да разцъфва надежда и радост. Редно бе да се чувствам зле на фона на ужасната трагедия около нас, но не можах да сдържа оживлението си.
След цялата тази суматоха, след всичките тези главоболия, всичко между мен и Дмитрий изглежда щеше да се нареди. Винаги съществуваше вероятността да го разпределят към някоя личност извън кралския двор, но дори и тогава щяхме да намираме известно време, за да сме заедно. Времето, през което щяхме да сме разделени, щеше да е истинско мъчение, но щяхме да се справим. И това щеше да бъде много по-добре, отколкото да продължим да живеем в лъжа.
Да, наистина можеше да се получи. Всичките тревоги на Диърдри дали ще се справя с конфликтите в живота си явно са били напразни. Щях да имам всичко. Лиса и Дмитрий. Мисълта, че мога да бъда и с двамата, щеше да ми даде сила. И да ми помогне да издържа битката със стригоите. Щях да я нося в съзнанието си като талисман, носещ късмет.
Двамата с Дмитрий дълго време не проговорихме. Както винаги, не ни бе и необходимо. Знаех, че и той като мен изпитва същото щастливо замайване, въпреки че нищо по лицето му не го издаваше. Почти бяхме стигнали до края на гората, където вече можеха да ни видят, когато той отново заговори.
— Скоро ще станеш на осемнайсет, но дори тогава… — Въздъхна. — Мнозина няма да останат доволни, когато разберат за нас.
— Е, ще трябва да го преглътнат. — Бях сигурна, че ще се справя със слуховете и клюките.
— Освен това имам чувството, че ми предстои доста неприятен разговор с майка ти.
— Предстои ти да се изправиш срещу стригоите, а се плашиш от майка ми?
Видях как на устните му заигра усмивка.
— Тя е сила, с която трябва да се съобразяваш. От кого, мислиш, че си наследила своята?
Засмях се.
— Тогава е цяло чудо, че се захващаш с мен.
— Струваш си усилията, повярвай ми.
Той ме целуна отново, като използва за прикритие последните сенки в гората. В нормалния свят това би трябвало да е щастлива, романтична разходка, рано сутринта, след любовната нощ. Нямаше да се подготвяме за битка, нито да се тревожим за любимите си хора. Щяхме да се смеем и шегуваме, докато планираме следващата си романтична среща.
Неохотно се отдръпнахме един от друг, преди да излезем от гората и да продължим към сградата на пазителите. Пред нас се очертаваха трудни времена, но след целувката му, която още изгаряше устните ми, имах чувството, че съм способна на всичко.
Дори и да се изправя срещу цяла глутница стригои.
Глава 27
Изглежда никой от другите пазители не бе забелязал нашето отсъствие. Както бе обещано, пристигнаха още пазители и сега бяхме около петдесет. Това бе истинска армия. Приблизително толкова може би бяха и стригоите срещу нас. Тази многочисленост беше невероятна, ако се изключат старите европейски легенди за грандиозните епични битки между нашите раси. В кампуса имаше още пазители, но те оставаха там, за да защитават Академията. Много от съучениците ми също бяха призовани да дежурят, но около десетина (включително и аз) бяхме повикани да придружаваме пазителите при похода към пещерата.