Град на паднали ангели

после се появи ти. Ти промени всичко. Сещаш ли се за думите на Данте, които ти цитирах в

парка? „L’amor che move il sole е l’altre stelle”?

Устните му се извиха, когато тя го погледна.

— Още не съм научила италиански.

— Това са последните думи от „Paradiso”… „Рай”. „Волята и желанията ми бяха

преобърнати от любовта, любовта, която движи слънцето и другите звезди.” Според мен

Данте се е опитал да обясни вярата като всепоглъщаща любов, може би дори като

богохулство, но аз те обичам точно по този начин. Ти се появи в живота ми изведнъж и за

мен имаше само една истина: че те обичам и че ти ме обичаш.

Въпреки че гледаше нея, погледът му беше някак далечен, сякаш виждаше нещо друго.

— После започнаха сънищата — продължи той. — И си помислих, че може би греша. Че не

те заслужавам. Че не заслужавам да бъда напълно щастлив… та, за Бога, кой заслужава? А

след тази вечер…

— Спри — досега тя стискаше ризата му, но сега я пусна и постави ръце на гърдите му.

Сърцето му биеше бясно под пръстите й; бузите му порозовяха, не само от студа. — Джейс,

през цялата вечер, знаех едно: че не ти ме нараняваш. Не ти правеше онези неща. Никой не

може да ме разубеди, че си добър. И това никога няма да се промени.

Джейс си пое дълбоко и накъсано въздух.

— Дори не знам как да оправдая доверието ти.

— Не е нужно. Аз ти вярвам достатъчно и за двама ни — каза тя.

Ръцете му се заплетоха в косата й. Мъглата от дъха им се вдигаше като бели облачета.

— Толкова ми липсваше — каза Джейс и я целуна, устните му нежно докоснаха нейните, не

отчаяно или жадно, както последните няколко пъти, а нежно и внимателно.

Тя затвори очи и изпита чувството, че светът се върти около нея като пумпал. Плъзна ръце

нагоре по гърдите му, обви ги около врата му, вдигна се на пръсти и притисна устни към

неговите. Джейс нежно прокарваше пръсти по тялото й, по голата й кожа и по коприната; тя

потръпна, отпускайки се върху него. Беше сигурна, че и двамата имат вкус на кръв, пепел и

сол, но това нямаше значение. Светът, градът с всичките му светлини и живот, сякаш се

ограничиха до това — до нея и Джейс, горящото сърце на един замръзнал свят.

Той пръв се отдръпна с неохота. Миг по-късно тя осъзна причината. Дори тук горе звукът от

клаксони и свирещи гуми, долитащ от улицата долу, се чу силно.

— Клейвът — каза той примирено, макар че трябваше да прочисти гърлото си, преди да

проговори, и на Клеъри това й допадна. Лицето му беше зачервено, нейното сигурно също.

— Пристигнаха.

Както ръката й беше в неговата, Клеъри погледна над парапета на покрива и видя, че пред

скелето бяха спрели няколко дълги черни автомобила. От тях излизаха хора. Беше и трудно

да ги познае от това разстояние, но Клеъри различи Мерис и още няколко души в бойни

униформи. Миг по-късно колата на Люк взе завоя и Джослин изскочи от нея.

Клеъри би я познала и от по-голямо разстояние, само по начина, по който се движеше.