Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Мина известно време и той спря да мисли за самосъхранението си. Все пак точно заради него започна всичко. И сега трябваше да спре.
Блей прокара ръка през косата си. Погледна към затворената врата и сви вежди, а съзнанието му кипеше ли, кипеше. Миг по-късно той стана и бързо излезе от стаята.
После се затича.
И след това хукна с всички сили.
Глава 41
Беше около десет сутринта, когато Трез тръгна към ресторанта „При Сал“. Пътят от апартамента в Комодор до симпатичното заведение за хранене на брат му не беше дълъг, само на десет минути, и имаше доста свободни места на паркинга, когато пристигна.
И все пак мястото не отвори врати, дори на хората от кухнята, за да се подготвят, до един на обяд.
Докато вървеше към входа, ботушите му скърцаха в снега, почти очакваше кодът, който отключваше отвътре, да не проработи; Ай Ем не се беше прибрал вечерта и като се вземе предвид, че онези духачи в Съ-Хийб не бяха разбрали, че момчето му е роднина, имаше само едно място, където брат му можеше да бъде: след две кани кафе и доста проверки на часовника си, Трез разбра, че ако иска да се успокои, ще трябва да тръгне към другия край на града.
Супер. Комбинацията не беше сменена.
Все още.
Отвътре мястото беше в остарелия стил на Рат Пак*, леко модернистична интерпретация на ерата, в която се харесваха Питър Лоуфорд** и „Чеърмен ъф дъ борд“*** : антре с черно-червен тапет водеше към рецепцията, където се оставяха връхните дрехи, стоеше облечената в ретро стил хостеса и се виждаше бюрото на касиера. Отляво и отдясно бяха двете главни зали, и двете в черно и червено кадифе и кожа, но това не бяха местата, където обикновените младежи, политици и заможни хора сядаха. Въпросното място беше барът по-нататък, място с дървена изолация, червена кожена тапицерия на мебелите до стените и по време на точните часове, облечен в смокинг барман зад деветметровия дъбов плот, където сервираше само най-доброто.
Като тръгна с решителна крачка към задименото барно пространство, Трез мина покрай далечния край на наредените на пет реда бутилки и удари мърдащата се вратичка. Докато си проправяше път в кухнята, миризмата на босилек и лук, на риган и червено вино, го информира колко точно притеснен беше Ай Ем.
Със сигурност мъжът беше пред шестнайсет-делната фурна в далечния край на стената, пред него пет големи врящи тенджери – и как иначе, можеше да се обзаложи, че във фурните също имаше неща. Междувременно дървени дъски за рязане бяха наредени върху стоманените плотове без нито едно петно, мъртвите глави на различни видове чушки се търкаляха наоколо до много острите ножове, използвани по-рано.
Десет кинта, за да познае за кого си беше мислил, докато бе рязал нещата.
- Ще говориш ли изобщо с мен? – рече Трез на гърба на брат си.
Ай Ем се премести към другата тенджера, вдигна капака с бяла ръкохватка, бръкна с огромна решетеста лъжица и разбърка бавно.
Трез се наклони на една страна и си придърпа чисто столче без облегалка. Като седна, разтри ръце в бедрата си нагоре-надолу.
- Ехо?
Ай Ем се придвижи към следващата тенджера. И после към другата. За всяка имаше отделна лъжица, с която да се проверява ястието и брат му внимаваше да не смесва вкусовете.
- Виж, съжалявам, че не съм бил, когато си се отбил в клуба снощи.
Всяка вечер Ай Ем отиваше за малка проверка в „Желязната маска“ след като затвореше „При Сал“.
- Имах малко работа.
По дяволите, да, разбира се, че имаше. На кукличката с гаджето й самохвалко й беше отнело цяла вечност да слезе от колата му, когато я беше докарал до къщата й – накрая я беше изпратил до вратата, отвори й и всичко останало, само оставаше да я преведе през вратата. Когато се беше върнал в БМВ-то си, бе натиснал газта, сякаш беше оставил бомба там и докато летеше към „Желязната маска“, всичко, което чуваше в главата си, бе гласът на Ай Ем.
Не може да продължаваш така.
Ай Ем се обърна точно в този момент, скръсти ръце и се подпря на фурната. Бицепсите му бяха големи, като за начало, но притиснати така, обтягаха здраво ръкавите на черната тениска, която носеше.
Очите му с форма на бадем бяха полуотворени.