Да започнем отначало

— Аз съм момиче, чиято любима храна е обикновен стар фасул с препечен хляб, и ако не навия три будилника и два часовника, винаги закъснявам…

Той се опитва да каже нещо, но аз не му позволявам.

— Да, наистина… аз обичам да слушам АББА, а не независими групи, които ми звучат еднакво, аз нося старомодни ластични сутиени и удобни шорти.

Той пребледнява.

— Аз съм момиче, което успя да прочете само три страници от книгата на Обама, преди да осъзная, че тя няма да промени живота ми и че предпочитам да чета списание „ОК“, където да гледам целулита на знаменитостите и звездите по бикини.

— Ккк-какви знаменитости?

— И моят любим филм не е „Междузвездни войни“, а „Мръсни танци“. Или някой с Джони Деп.

Той ме гледа с ужасени ококорени очи. Все едно току-що съм казала, че съм извънземно, долетяло от космоса.

— Но много двойки имат различни интереси — казва най-накрая, когато успява да проговори. — Противоположностите се привличат, не помниш ли?

Усмихвам се.

— Знам, и аз мислех същото, но се оказва, че е нещо повече, Себ. Ние не сме просто противоположности, ние сме напълно различни, вярваме в различни неща… — Сещам се за дядо и как стояхме днес следобед в гробищата. — Например аз вярвам в брака. Вярвам, че човек се влюбва в някого, който го кара да се чувства най-щастливият на света, вярвам в това да дадеш обет на този човек пред целия свят, и да извървиш това лудо, диво и прекрасно пътешествие, наречено живот, заедно е него… — Правя пауза, като си спомням погледа в очите на дядо, докато говореше за баба. — И не мисля, че има нещо, което искам повече от това да се омъжа за някого, който петдесет години ще ме обича заради самата мен, с брадавиците и пъпките, и недостатъците, и кусурите, а аз ще изпитвам същото към него.