Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Всъщност, ако скъсването с някой е престъпление, пледирам „Невинна, ваша светлост“, тъй като не бе преднамерено. Просто това беше моментът, в който престанах да се взирам в Себ и онова, което искаше той, и се фокусирах върху себе си и онова, което искам аз. И осъзнах, че не е Себ. Искам някого, който да ме обича заради това, което съм наистина, заради мен самата — а той не ме обичаше.
В този миг всичко се промени. Както целият пуловер се разплита, когато дръпнеш една-единствена нишка, така и цялата ни връзка се разпадна.
И неочаквано се оказахме пак там. Скъсали. Отново.
Само че този път е различно. Аз съм различна. Седя на дивана с чашата чай и препрочитам дневника си, но сега ми се струва, че е написан от някой друг. Не съм онова момиче с разбито сърце, което обвиняваше себе си за всичко.
„Той ми каза, че не виждал бъдеще за нас.“
Чета тези думи отново и този път не мога да пропусна иронията. По някаква странна, необяснима прищявка на съдбата аз успях да изтрия нашето минало, но Себ беше този, който не успя да види нашето бъдеще!
А сега, този път, за първи път и аз не мога.
След основните катаклизми от последните няколко дни, остатъкът от седмицата преминава относително спокойно. Което не е чак толкова лошо. Да си призная, не мисля, че бих могла да изтърпя повече шокиращи събития. Чувствам се както когато бях на шест години и обичах да играя на онази игра, където ти завързват очите и те завъртат, сетне те блъскат, а ти започваш да се луташ и клатиш, опитвайки се да не паднеш.
Но сега, просто се нуждая от време да събера чарковете си отново, казвам си твърдо. Трябва да се успокоя и да възвърна равновесието си, всъщност онова, което ми трябва, е малко скука.
Да ви кажа честно, скуката е недооценена. Понякога в живота трябва да си леко отегчен, да събереш мислите си, без някой да те бута или заслепява, да ти връзва очите и да обръща света наопаки. Всички ти казват, че промяната е хубаво нещо, но точно сега бих могла да се справя с известно количество скука, благодаря много.
Така, придържайки се към темата за скука и досада, решавам да прекарам уикенда в тотално почистване на стаята си. От новогодишната вечер съм оставила нещата на произвола на съдбата: събрали са се тонове пране, което трябва да се изпере, една купчина за гладене, гардеробът ми е пълен с дрехи, които никога не обличам…
Отварям вратата му, гледам и не вярвам на очите си. Аз ли съм тази или някой друг, който не е обличал поне 75% от дрехите си?
Часът е осем в събота сутринта, а аз вече съм станала, пила съм кафе и ровя сред закачалките, откривайки неща, които не съм вадила от години, ако ли не никога. Това е, край. Никога повече няма да си купя нищо, казвам си назидателно и строго, с ръце пълни е дрехи, които пъхам в една торба за благотворителния магазин. Виж! Погледни! Все още има дрехи, които си стоят с етикетите! Мръщя се и отмествам очи. Добре, какво друго трябва да си отиде? Оглеждам стаята и погледът ми пада върху книгата на Обама, която лежи на бюрото, непрочетена. Поправка: която никога няма да бъде прочетена.
Е, тя може би ще промени нечий живот, мисля, като я прибавям към купчината дрехи с чувство на облекчение и задоволство. О, я виж, тук е и бельото, което Себ току-що ми купи. Гледам в хартиеното пликче — прашки с диаманти. Вдигам ги между палеца и показалеца си, като прашка за стрелба. Само при мисълта къде щеше да попадне диамантът, очите ми се навлажняват. Слава Богу, това никога няма да стане.
Торбата вече е толкова пълна, че вземам една стара картонена кутия и пускам прашките в нея, при книгата на Обама, после започвам да се оглеждам в търсене на други неща за изхвърляне. А, ето това — парчето дърво, което взех, когато ходихме на плажа. Може някой да го хареса. Слагам и него в кутията, замислям се…
Обикалям стаята с кутията в ръка, събирайки различни дреболии и предмети. Върху тоалетната масичка забелязвам корковата тапа от бутилката червено вино до гривничката от концерта; близо до камината има кутийка кибрит от Мала, едно от перцата за китара на Себ също отива в кутията, заедно с талона от уроците по сноуборд… А какво е това в джоба на джинсите ми?