Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Не забрави ли нещо?
С ръка на дръжката на вратата, тя се обръща.
— Талула!!! — викам.
— О, да, разбира се, каква съм глупачка — мърмори Фиона, тича обратно в кухнята и се връща с Талула в ръце. — Чао! — вика и изчезва, а вратата се затваря сама зад нея.
Гледам втренчено след нея, а мисълта ми прескача. Говорила по скайпа с редактора? Било й толкова горещо, че свалила дрехите се? Ще води Талула на разходка? Да, ясно. За каква ме взема? Очевидно говореше по скайпа с мъж и естествено се бе разгорещила. Защо иначе ще седи по бикини и сутиен в кухнята? А сега излезе бързо-бързо, за да му се обади насаме. Кой ли е? И защо е толкова тайнствена? Може би отново се вижда с Хенри Осми и не иска аз да знам? Или е променила мнението си за Квазимодо и се вижда с любителя на камбани от сайта „СасиСоулМейтс“.
Обмисляйки вариантите, отивам в кухнята, за да сложа чайника, когато чувам почукване на вратата. Сигурно е Фиона. Без съмнение е забравила нещо, в това число и ключовете си, мисля, докато шляпам боса през коридора.
— Е, хайде, казвай каква е тайната! — питам, отваряйки широко вратата.
Само че не е Фиона, а Себ.
— Аз нямам тайни — отговаря той и изглежда леко объркан.
— О, извинявай… мислех, че е съквартирантката ми Фиона — започвам да обяснявам. — Тя току-що излезе.
— Знам, срещнахме се отвън — усмихва се той. — Тя ме пусна във входа.
— Аха, ясно, разбрах… — кимам, чувствайки се неловко. Това посещение е съвсем неочаквано. Не сме се виждали, откакто се върнахме от малката ваканция във Франция, и появата му ме хваща неподготвена.
— Е, няма ли да ме поканиш вътре? — пита той.
Осъзнавам, че все още стои на прага.
— А, да, разбира се… влез. Точно си правя чай. — Отстъпвам и му правя път да мине.
— Опитвах се да ти се обадя цял ден, но телефонът ти е изключен — казва той, затваря вратата зад себе си и ме следва до кухнята.
— Бях с дядо, ходихме на гроба на баба.
— О, съжалявам. — Поглежда ме със състрадание.
— Няма защо да съжаляваш — осъзнавам, че се усмихвам, защото този следобед беше хубав, а не тъжен. — Отидохме там да празнуваме.
— Как така да празнувате? — пита сконфузено той.
— Днес имат годишнина от сватбата — обяснявам. — Били са женени петдесет и седем години.
— Уау! Това си е повече от доживотна присъда! — очаква от мен да се разсмея на шегата му за брака.
Преди сигурно щях да се присъединя към смеха му, но този път не го удостоявам с внимание и се обръщам към чайника.
— Чай или кафе? — питам и сменям темата на разговор.
— А какво ще кажеш за „личи мартини“ вместо това?
Свалям две чаши от таблата и го гледам, без да реагирам.
— Хайде, да отидем на вечеря в Мала! — той взема чашите от мен и ги връща на местата им. — Направо бих убил за лютите нудълси по сечуански. А ти?
О, мили боже, не! Нали точно тези нудълси за малко не ме убиха! Никога вече!
— Всъщност не съм гладна, ядох с дядо. — Вземам отново чашите.
— Е, добре. — Той изглежда леко изненадан от липсата ми на ентусиазъм. — Какво ще кажеш за едно кино тогава? Има един нов 3D филм, фантастика с Уил Смит…
— О, не, благодаря — клатя глава. — Нямам настроение да излизам.
— В такъв случай, можем да останем тук…? — той приближава, плъзва ръка по талията ми и започва да целува врата ми. — Всъщност съм ти донесъл един малък подарък… Вади от джоба си малко розово-черно пликче с логото на „Агент Провокатор“53 и го разклаща пред мен. — Представих си как ще облечеш онова, което е вътре — шепне горещо и страстно в ухото ми.
— Не знам, всъщност нямам настроение — чувам се да казвам аз.
— Хайде де, ще бъде забавно…
— Наистина съм уморена…
— Би могла да направиш онези удивителни неща с езика си…
— Себ, престани! Не искам! — избухвам. Изведнъж нещо в мен се къса и аз рязко се отдръпвам, а емоциите изскачат като тапа от бутилка. — Не искам да правя нито едно от тези неща!
На лицето му е изписан шок.
— Защо? Какво не е наред?
Засрамена от избухването си, опитвам да се съвзема. Отново аз и моята голяма уста! Защо избухнах така? Поглеждам го и изпитвам неочаквано състрадание. Той е напълно объркан.
— Извинявай… не исках да избухвам… — Опитвам да обясня, изпълнена с вина. — Нали разбираш, просто…
53
Фирма за скъпо дамско бельо. — Б.пр.