Границата

причинява това заболяване на мозъка. Може да се окаже, че когато започнат

същинските промени, болестта премахва всичко, освен животинския нагон за

оцеляване... Така че някой от вас ще трябва да ме убие, както ми се е налагало аз да

убивам другите. Кой ще се наеме да свърши тази особено важна работа?

- Ако кажеш и дума - изръмжа Дейв на Джеферсън, - кълна се в Бога, че ще те

убия и ще изхвърля трупа ти на пътя.

- Нищо не съм казал! Да си ме чул да продумам?

Дейв не му обърна внимание.

- Ще го сторя, когато му дойде времето - каза на Джей Ди. Моментът още не е

дошъл.

- Може би утре ще дойде, а? - лекарят се усмихна тъжно. Предположи, че на

светлината на лампата старото му, кльощаво и износено тяло сигурно вече прилича

на призрак. - След осем сутринта и преди обяд? - Кимна към миротвореца. - Той ще

ви заведе, накъдето сте тръгнали, ако Господ е рекъл. Аз обаче слизам от автобуса ето

тук.

- Исусе - възкликна Дейв, но нямаше какво повече да каже.

- Дай ми граната, Дейв - или се налага и да ти се моля?

Маккейн се поколеба, но беше наясно, че е редно да извърши размяната.

Всъщност ставаше дума за оказване на милост. Беретата остана в автобуса, замени я

граната. Навън все още се лееше порой - напоследък навсякъде валеше много.

- Ще те изпратя - предложи Дейв.

- Не, няма. Няма смисъл и двамата да излизаме навън.

- Аз ще те изпратя! - обади се миротворецът с изпълнен с решителност глас.

- Добре - отвърна Джей Ди след кратка пауза за размисъл. Щеше да е от полза да

има спътник, да не би нещо да му се нахвърли в мрака, преди да успее да дръпне

халката на гранатата. Само донякъде обаче. Няма нужда да разтегляме раздялата!

Оливия се разплака. Прегърна Джон Дъглас, а той я притисна към себе си и й

каза да спре сълзите, но тя не можеше, така че той заяви, че е горд, задето я е

познавал, а също така и Дейв, Хана и Ники, и че те с Дейв са били прави за Итън и

добре че не са се вслушали в научните му възражения, понеже цялата тази война

надхвърля науката, която някога е учил в училище. А сега, ако извънземният в

тялото на Итън е способен да спре войната, това ще втори шанс за Земята, даден от

звездите или от непознат за човешкия ум свят. Тъй да бъде, каза Джей Ди. Пресегна

се да се ръкува с Дейв, който обаче го придърпа и също го прегърна, и Хана и Ники

се сбогуваха на свой ред, и двете облени в сълзи, а Джеферсън Джерико

наблюдаваше от мястото си и прецени, че ако посмее да се обади, ще си подпише

смъртната присъда, понеже камъкът бе готов да го смаже.

След това миротворецът се нареди до Джей Ди с фенерче в ръка и момчето,

известно като Итън, надникна през собствените си очи като през прозорец, обграден

с мъгла. За момент се беше уплашило, когато извънземният го облада, но сега... сега

не изпитваше страх, а покой.

Спомни си името на майка си. Наричаше се Нанси, известна още като Нан. А