Сянката на планината

струва?

Той се облегна на четвъртития камък до мен и рамото му докосна моето. Двамата се

загледахме над горския балдахин, а после той опря глава на камъка и взорът му се зарея в

размирното небе.

Отпуснах се на скалата и вдигнах лице към облачните поля, разоравани от бурята.

— Аз не мога да напусна, Лин — въздъхна той. — Щяхме да сме добри партньори, вярно, но аз не мога да напусна.

— Момчето. Тарик.

— Да. Той е племенник на Кадербай и нося отговорност за него.

— Защо? Никога не си ми казвал.

Лицето му омекна в онази тъжна усмивка, в която пазим спомена за тежък провал, който в последна сметка ни е довел до успех.

— Кадербай ми спаси живота — каза той най-сетне. — Бях млад ирански войник, който

бяга от войната с Ирак. Навлякох си голяма беда тук, в Бомбай. Кадербай се намеси. Не

можех да разбера защо могъщ дон си прави труда да ме спасява от смъртта, която

горделивостта и характера ми си бяха заслужили.

Бе килнал глава към моята, но гласът му сякаш идваше отнякъде другаде, някъде отвъд

грамадните камъни зад гърба ни.

— Веднъж ме извика при себе си и ми съобщи, че проблемът е разрешен, увери ме, че не

ме грози опасност. Попитах го как бих могъл да му се отплатя — продължи Абдула. —

Кадербай ми отпрати дълга усмивка. Ти тъй добре познаваш неговата усмивка, братко Лин.

— Познавам я. Все още я чувствам понякога.

— А после ме накара да се порежа със собствения си нож и се закълна в бликналата

кръв да пазя племенника му Тарик — да бъда негов закрилник и да отдам живота си, ако е

нужно, докогато и аз, и момчето сме живи.

— Той беше майстор на сделките с дявола.

— Е, да — рече тихо Абдула, когато седнахме и се обърнахме един към друг. — Ето защо

не мога просто да се оттегля от делата на Санджай. Има неща, които ти не разбираш. Неща, които аз не бих могъл да ти кажа. Но Санджай ще изсипе огън и жупел върху главите ни, може би дори върху целия град. Ужасен огън. Момчето, Тарик, е в опасност и аз ще направя

всичко по силите си да го опазя невредим.

Дълго се взирахме един в друг; не се усмихвахме, но бяхме обзети от особен покой. Най-

сетне той се изправи и ме шляпна по рамото.

— Ще ти трябва повече оръжие — каза той.

— Имам два пистолета.

— Точно така. Ще ти трябва повече оръжие. Остави това на мен.

— Имам достатъчно оръжие — казах, докато го догонвах.

— Остави това на мен.

— Нямам нужда от ново оръжие.

— Всеки има нужда от ново оръжие. И армиите дори имат нужда от ново оръжие, а те

притежават много. Остави това на мен.

— Виж какво ще ти кажа. Ако можеш да намериш оръжие, което приспива хората за два-

три дни, без да им причинява вреда, намери ми едно. И много патрони.

Абдула се спря, дръпна ме близо до себе си и ми прошепна:

— Много лошо ще стане, преди всичко да се оправи, Лин. Това не е шега. Моля те, знай, че изключително много ценя мълчанието ти — мълчанието на дружбата, защото знам, че