Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Исусе! — рекох си. Къде сбърках? Исках да я успокоя, а я разплаках. Ще трябва да се обадя на Графинята. Тя е спец по тия работи. Най-добре да дойде тук и да отведе Джанет у дома, макар че това щеше да й отнеме доста време.
И понеже се оказа, че нямам избор, приближих се до Джанет, прегърнах я леко и много нежно й казах:
— В плаченето няма нищо лошо, но не забравяй колко много хубави неща ни предстоят. Рано или късно „Стратън“ ще фалира, Джанет — въпросът е единствено кога. Но ние напускаме сега и вечно ще ни помнят като успели хора. — Усмихнах се и продължих още по-оптимистично: — Както и да е, довечера с Надин ще вечеряме у моите родители и ще водим с нас Чани. Искам и ти да се присъединиш към нас, окей?
Джанет се усмихна — усмихна се при мисълта, че ще види Чандлър, — а аз нямаше как да не се замисля какво говореше това за състоянието на нашия живот, когато единствено чистотата и невинността на едно детенце са в състояние да ни донесат покой.
Някъде към петнайсетата минута на прощалната ми реч ми светна, че чета хвалебственото слово на собственото си погребение. Хубавото му беше, че по този начин имах уникалната възможност да наблюдавам реакциите на всички присъстващи на церемонията.
Гледай ги само как седят и попиват всяка дума от устата ми! Толкова прехласнати лица… толкова будни очи… толкова добре оформени торсове, седнали на предния ръб на стола си. И онези — диви обожаващи погледи от асистентките по продажбите с яките руси гриви, пищни деколтета и, разбира се, невероятно изваяните слабини. Защо не вземех да посадя някое и друго подсъзнателно внушение дълбоко в мозъците им — че всяка една от тях трябва да изгаря от неутолимото желание да ми духа, а после да поглъща и последната капчица от мъжеството ми, докато са живи.
Боже, ама и аз съм един шибан дегенерат! Умът ми следва диво две различни мисли, дори посред прощалната ми реч. Устните ми се движат нагоре-надолу докато благодаря на стратънци за петте години неугасваща вярност и възторг, а в същото време се чудя дали не е трябвало да съм изчукал повече от асистентките. Какво говори това за мен? Значи ли, че съм слаб? Или това да искаш да ги изчукаш всичките си е нещо съвсем естествено? В крайна сметка, за какво ти е всичката тая власт, ако не я използваш да се отебеш? Честно казано, изобщо не се бях възползвал достатъчно от този аспект на властта, или поне не дотолкова, доколкото Дани се възползваше! Щях ли някой ден да съжалявам за това? Или в крайна сметка съм постъпил правилно? Като зрял мъж! Като отговорен мъж!
Всички тези странни мисли ревяха из главата ми със скоростта на мощно торнадо, а в същото време от устата ми без всякакво усилие се лееха мъдри себеугодни слова. И в този миг осъзнах, че мисълта ми всъщност се движеше не по две писти (което за мен си беше нещо обичайно), а по три — което беше някаква шибана забележителност.
По третата писта течеше някакъв вътрешен монолог, изразяващ съмнение в дегенератското естество на втората писта, която обсъждаше аргументите „за“ и „против“ моето издухване от всички асистентки по продажбите. Междувременно първа писта си вървеше без прекъсване и от устата ми се лееха мъдри себеугодни мисли, отправени към стратънци, а тези мисли идваха от… откъде? Вероятно от онази част на мозъка, която действа, без да я насочваш съзнателно… или пък думите просто си излизаха по навик. Че малко ли събрания бях провел през изминалите пет години?… По две на ден в продължение на пет години… При триста работни дни в годината, това прави 1500 работни дни, по две събрания на ден — прави общо 3000 събрания, минус онези, проведени от Дани, които бяха около десет на сто, да речем, и цифрата 2700 изплува отнякъде в съзнанието ми, а докато смятах, бисерите на себеугодната мъдрост продължаваха да валят от устните ми…
… И когато внезапно се върнах в настоящия миг, се чух как обяснявам, че фирмата за инвестиционно банкиране „Стратън Оукмънт“ ще оцелее, — няма начин да не оцелее! — тъй като е по-голяма от отделната личност и от отделните си съставки. И изведнъж ми се дощя да открадна една мисъл на Франклин Делано Рузвелт — който е бил доста свестен човек, макар да е бил от Демократическата партия, а жена му, както наскоро научих, да е била лесбийка — и захванах да разяснявам на стратънци, че няма от какво да се боим, освен от самия страх.
И в този ред на мисли ми се наложи да подчертая отново, че Дани е абсолютно способен да управлява фирмата, особено когато има до себе си печен човек от рода на Вигвам. Уви, погледът ми отново срещна хиляда чифта забелени нагоре очи и толкова клатещи се от недоверие глави.