Друговремец [bg]

- Сам казваш, че не знаеш какво ще се случи при Хоръкс - възразих. - Не искам да чакам и да се чудя какво те е сполетяло. Нека дойда с теб. Обещавам, че няма да се пречкам по време на срещата. Но не искам да стоя тук и да се тревожа за теб по цял ден.

Той въздъхна нетърпеливо, но не спори повече. Когато обаче стигнахме до горичката, взе поводите на коня ми и го поведе встрани от пътя. Слезе от своя и привърза и двете юзди към един храст. Пренебрегвайки гръмогласното ми възмущение, Джейми се скри сред дърветата. Отказах да сляза. Не можеше да ме накара да остана, мислех си.

Накрая се върна на пътя. Останалите ни бяха подминали, но Джейми искаше да провери обстойно горичката, като я обходи методично и разрови високата трева с пръчка. Развърза конете и се качи.

- Безопасно е - каза той. - Влез по-навътре, Клеър, и се скрий, както и коня. Ще се върна при теб, когато приключим работата си. Не мога да ти кажа колко ще се бавим, но до залез-слънце би трябвало да сме готови.

- Не! Идвам с теб. - Не можех да понеса мисълта да вися безполезна в гората, без да знам какво се случва. Предпочитах да съм в пряка опасност, отколкото да си гриза ноктите часове наред, да чакам и да се чудя. Сама.

Джейми ме хвана ме за рамото.

- Не обеща ли да ми се подчиняваш? - Раздруса ме леко.

- Да, но... - Само защото нямах избор, щях да продължа, но той вече обръщаше главата на коня ми към гъсталака.

- Много е опасно и не искам да си там, Клеър. Ще съм зает и ако се стигне до схватка, няма да мога едновременно да се бия и да внимавам за теб.

Забеляза непокорното ми изражение и се разтършува в дисагите си.

- Какво търсиш?

- Въже. Ако няма да ме слушаш, ще те завържа за дървото, докато се върна.

- Не би посмял!

- Бих, и още как! - Очевидно не се шегуваше. Предадох се срамно и с нежелание обърнах коня. Джейми се наведе, за да ме целуне по бузата.

- Грижи се за себе си, сасенак. Носиш ли си камата? Добре. Ще се върна колкото е възможно по-скоро. О, и още нещо.

- Какво? - попитах сърдито.

- Ако излезеш оттук, преди да съм се върнал, ще ти нашаря голия задник с колана си. И помни - довърши и ме ощипа леко по бузата, - не правя празни обещания.

Не правеше. Поех бавно към горичката и току хвърлях поглед през рамо. Той ускоряваше надолу по пътя, приведен над седлото, едно с коня си, а крайчетата на наметката му се ветрееха.

Под дърветата бе хладно - и аз, и конят дишахме по-леко, когато влязохме на сянка. Бе един от онези редки горещи шотландски дни, когато слънцето жари от небето като избелено платно и ранната слана се изпарява още в осем сутринта. Горичката гъмжеше от птичи гласове - сред няколко дъба вляво групичка синигери търсеше храна, а наблизо се чуваше друга пойна птица, която не разпознавах.