Друговремец [bg]

Ледената вода в носа и устата ми така ме зашемети, че дори не извиках. От корсета ми се издигнаха сребристи балончета, покрай лицето ми и към повърхността. Памучният плат прогизна почти незабавно и ледената хватка на водата спря дъха ми.

Почти веднага задрапах към повърхността, но теглото на дрехите ми ме завличаше надолу. Задърпах истерично вървите на корсета си, но нямах надежда да сваля каквото и да било, преди да се удавя. Успях да родя десетина яростни и неласкави забележки към шивачите на рокли, женската мода и глупостта да носиш дълги поли, докато ритах гънките по-далеч от краката си.

Водата беше кристалночиста. Пръстите ми се плъзнаха по скалната повърхност до мен, по тъмните, хлъзгави ивици водна леща и водорасли. Хлъзгава като водорасло, така беше казал Джейми за...

Мисълта ми ме изтръгна от паниката ми. Осъзнах, че не би трябвало да се изтощавам, като се опитвам да додрапам до повърхността. Дупката не бе повече от два или три метра дълбока. Трябваше просто да се отпусна, да стигна до дъното и да се оттласна нагоре. С малко късмет можех да изплувам и дори отново да потънех, можех да отскоча, докато не се озова достатъчно близо до ръба на скалата, за да се заловя за нея.

Спускането бе агонизиращо бавно. Понеже вече не се съпротивлявах, полите ми се издигаха край мен. Отстраних ги с длани - трябваше да виждам. Дробовете ми се пръскаха и зад очите ми плаваха тъмни петна, докато стигна до гладкото дъно на дупката. Присвих колене, притиснах полите си надолу и отскочих с всичка сила.

Получи се, на косъм. Лицето ми се подаде над повърхността и имах време за съвсем кратка, ала спасителна глътка въздух, преди водата отново да се затвори над мен. Но стигаше. Знаех, че мога да го повторя. Сложих ръце на хълбоците си, за да ускоря спускането. Още веднъж, Бюшамп, помислих си. Свий колене, натисни, отскочи!

Изстрелях се нагоре, вдигнала ръце. При предното изплуване бях мярнала нещо червено -сигурно над водата висеше трепетлика. Може би можех да се хвана за някой клон.

Нещо сграбчи протегнатата ми ръка. Нещо здраво, топло, успокоително. Друга ръка.

Кашлях и се давех, размахвах слепешката свободната си ръка, твърде благодарна за спасението си, за да ме е яд, че не съм успяла да избягам. Поне докато не махнах косата от очите си и пред мен не се изпречи месестото, смутено ланкастърско лице на младия ефрейтор Хокинс.