Друговремец [bg]

Наведе се над кофата с вода, която бях донесла, и наплиска лицето си. Тръсна глава, за да проясни поглед, и запримигва ухилен срещу мен, а по гъстите му вежди и мигли висяха капчици вода.

- И когато се стигна дотам, Дугал започна яростна схватка, за да си ме върне. Лежах на земята и не можех да сторя нищо, а той стоеше над мен, с едната ръка ме дърпаше за колана, а с другата се биеше с драгун, който беше решил, че знае как да ме избави от мъките ми. Дугал го уби и ме качи на собствения си кон. - Джейми поклати глава. - Тогава всичко ми беше като в мъгла. Мислех си само колко му е трудно на животното да изкатери хълма с двеста килограма на гърба си.

Отпуснах се назад, леко зашеметена.

- Но... ако е искал, Дугал е можел да те убие още там.

Джейми отново поклати глава и извади бръснача, взет назаем от Дугал. Помръдна леко кофата, така че повърхността да отразява по-добре, и изриви лице в типичната при бръснене гримаса, докато ми говореше.

- Не, не пред мъжете. А и Дугал и Колъм не ме искаха мъртъв на всяка цена, особено Дугал.

- Но... - Главата ми започна да се мае, както винаги когато станеше въпрос за плетеницата на шотландския родов живот.

Джейми мърмореше с половин уста, като издаваше брадичка, за да достигне под челюстта си.

- Заради Лалиброх - обясни, като опипваше лицето си със свободната ръка. - Освен че земята е богата, имението е точно в началото на планинския проход, разбираш. Единственият читав проход към планинска Шотландия в радиус от петнайсет километра. Ако започне ново въстание, това ще е важна територия. А ако бях умрял, преди да се оженя, щеше да се върне във владение на Фрейзър. - Той се ухили и поглади врат. - Интересен проблем съм за братята Макензи. От една страна, ако застраша главатарските претенции на младия Хамиш, ме искат мъртъв. От друга, ако не ги застраша, искат мен - и собствеността ми, - на своя страна, ако се стигне до война, а не на страната на Фрейзър. Затова са склонни да ми помогнат с Хоръкс. Не мога да съм много полезен с Лалиброх, ако се водя престъпник, макар земята да ми принадлежи.

Навих одеялата и поклатих глава, озадачена от многопластовите - и много опасни -обстоятелства, сред които така нехайно живееше Джейми. Осени ме, че вече не само той е замесен в това. Вдигнах поглед.

- Каза, че ако беше умрял, земята е шяла да се върне при Фрейзър - рекох. - Но сега си женен. И кой...

- Точно така. - Той ми кимна с крива усмивка. Сутрешното слънце палеше косъмчетата му, злато и мед. - Ако сега ме убият, сасенак, Лалиброх е твой.

Когато мъглата се вдигна, сутринта се оказа прекрасна и слънчева. Птичките се суетяха в шубраците и както никога в последните дни, този отрязък от пътя бе широк, а копитата тупкаха меко в прахта.

Когато превалихме малък хълм, Джейми застана до мен на коня си и кимна вдясно.