![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Аз също не помръдвах. Но не бях уплашена. Чувствах странна близост с това създание, което бе по-далеч от времето си дори от мен. Имаше очи, стари като еоценови морета, помръкнали в дълбините на убежището му Но близостта бе смесена с нереалност. Кожата бе гладка, тъмносиня, с ярка ивица зелено, блеснала под челюстта. Странните очи без зеници бяха кехлибар. Толкова беше красиво.
И толкова по-различно от по-малкото копие с цвят на тиня, което помнех от диорамата на петия етаж на Британския музей. Ала формата не можеше да се сбърка. Цветовете на живите създания бледнеят след последния дъх, а меката кожа и гъвкави мускули изгниват за седмици. Ала костите остават, вярно ехо на формата, за да засвидетелстват, макар и половинчато, отминалото величие.
Клапите на ноздрите ненадейно се отвориха и дъхът му стряскащо изсъска - последва миг на застинало движение и създанието отново потъна, като остави след себе си само пенести води.
Когато се появи, се бях изправила. И явно несъзнателно съм се придвижила напред, за да го видя по-отблизо, тъй че сега стоях на едно от парчетата скала, щръкнало напред във водата, и наблюдавах успокояващите се вълни, докато се разстилаха обратно в езерото.
Постоях така няколко мига.
- Сбогом - рекох на празните води. Тръснах глава и се обърнах към брега.
На върха на склона стоеше мъж. Първо се стреснах, но после разпознах един от говедарите в групата ни. Казваше се Питър и стискаше празна кофа за вода. Беше по-блед от маргаритките в краката си, а в брадата му попиваше пот. Беше ококорил очи като ужасон кон, а ръката му трепереше толкова силно, че кофата се удряше в крака му.
- Всичко е наред - казах и го приближих. - Отиде си.
Вместо това да го успокои, той сякаш се уплаши още повече. Изпусна кофата, падна на колене пред мен и се прекръсти.
- Има-ма-майте милост - изпелтечи той. За мой голям смут, той се просна по очи и стисна краищата на полата ми.
- Не ставай глупав - сопнах му се рязко. - Стани.
Побутнах го с крак, но той само се разтрепери отново и остана притиснат към земята като смачкана плесен.
- Стани - повторих. - Глупак, онова беше само... - Направих пауза. Нямаше да ми помогне да му кажа латинското му название. - Просто малко чудовище - рекох накрая, сграбчих го за ръката и го издърпах на крака. Трябваше да напълня кофата вместо него, защото той (не съвсем неоправдано) не искаше и да припарва до водата. Последва ме отдалеч до лагера, а след това веднага се зае с мулетата, като от време на време поглеждаше нервно през рамо.
Понеже той не споменаваше създанието пред другиго, реших и аз да си трая. Дугал, Джейми и Нед бяха образовани, но останалите бяха най-вече неуки планинари от отдалечените долчинки и чукари на земите на Макензи. Бяха смели и дръзки воини, но и суеверни не по-малко от примитивните племена в Африка или Близкия изток.
Затова вечерях мълчаливо и си легнах, като през цялото време усещах върху себе си погледа на Питър.
20. ИЗОСТАВЕНИ ДОЛЧИНКИ
Два дни след нападението отново свърнахме на север. Наближавахме срещата с Хоръкс и от време на време Джейми изглеждаше разсеян - навярно обмисляше колко може да са важни новините на английския дезертьор.
Не бях видяла Хю Мънро отново, но веднъж се събудих в тъмното и установих, че Джейми го няма до мен. Опитах се да го дочакам, ала заспах, когато луната достигна превала си. На сутринта той спеше до мен, а на одеялото ми имаше пакет от тънка хартия, привързана с перо от опашката на кълвач, чийто остър край бе пробил хартията. Разгърнах я внимателно и открих голямо парче кехлибар. Едната му страна бе полирана и се виждаше фината форма на водно конче, застинало във вечен полет.
Пригладих опаковката. По мръснобялата повърхност бе изписано нещо с изненадващо елегантен почерк.
- Какво пише? - попитах Джейми, докато се взирах в странните букви и знаци. - Мисля, че е на келтски.
Той се надигна на лакът.
- Не, не е келтски. На латински е. Мънро е бил учител, преди да го отвлекат турците. Това е от Катул.
...дами басиамиле, диенде центум, деинмиле алтера, деин секунда центум...
Ушите му почервеняха леко, докато превеждаше.
...и нека любовните целувки да пърхат на устните ни и да разкажат истории за още хиляди, стотици, и стотици хиляди...