Друговремец [bg]

- Хубаво. Не беше за ушите ти. - Освободил гърдите ми, той зарови лице в тях. Смучеше ги и ги хапеше леко, докато вече не можех повече и се плъзнах под него, като вдигнах полите си. След онази първична случка на скалата се чувствах много неловко и ме бе срам да се любим близо до лагера, но гората бе твърде гъста и не беше безопасно да се отдалечаваме. И двамата чувствахме лекото, приятно напрежение на въздържанието и сега, достатъчно отдалечени от любопитни очи и уши, се срещнахме със сила, от която устните и пръстите ми затрептяха от прилива на кръв.

И двамата наближавахме края, когато Джейми застина рязко. Отворих очи - по лицето му, потъмнено от слънцето точно зад него, бе изписано напълно неописуемо изражение. Нещо тъмно бе опряно в слепоочието му. Очите ми свикнаха със светлината и видях, че е дулото на мускет.

- Ставай, разгонено копеле. - Дулото рязко се отмести и одраска Джейми. Той се изправи много бавно. От раната му се процеди капка кръв, тъмна върху бялото му лице.

Бяха двама - английски дезертьори, ако се съдеше по останките от униформи. Носеха мускети и пистолети и изглеждаха много развеселени от това, което съдбата им е донесла. Джейми бе вдигнал ръце, а към гърдите му беше притиснато дулото на мускет. Лицето му бе безизразно.

- Да го беше оставил да довърши, бе Хари! - възкликна единият. Ухили се широко и разкри редица изгнили зъби. - Не е хубаво за здравето да го секваш така.

Другият побутна Джейми с мускета.

- Не ме е еня за здравето му. И него няма да го е еня скоро. Ще си взема от това - и кимна към мен, - и не ща да събирам огризките на никого, камо ли на шотландски копелдак като тоя.

Гнилият зъб се изхили.

- Аз не съм толкоз взискателен. Айде, убивай го и да почваме.

Хари, нисък, набит и кривоглед, ме изгледа отново преценяващо. Аз седях, свила коленете под брадичката си, и стисках краищата на роклята около глезените си. Бях се опитала да затворя корсета си, но не успях съвсем. Накрая ниският се засмя и направи жест към другаря си.

- Не, нека да гледа. Ела, Арнолд, и го дръж на мушка.

Арнолд се подчини, още ухилен широко. Хари остави мускета си на земята и пусна до него колана с пистолета си, за да се подготви.

Притискайки полите си, усетих твърдия предмет в десния джоб. Камата на Джейми. Щях ли да се осмеля да я използвам? Да, реших, докато се взирах в надупченото от шарка и изпълнено с мръснишка похот лице. Определено можех.

Но трябваше да изчакам последния възможен миг, а се съмнявах, че Джейми ще издържи толкова. По лицето му личеше колко силно иска да убива - скоро мисълта за последствията щеше да се изличи от ума му.

Не си позволих да му дам твърде очевиден знак, но присвих очи и го изгледах свирепо, сякаш за да го вцепеня само със силата на волята си. Жилите по врата му изпъкнаха и лицето му почти поморавя, но ми кимна почти незабележимо, за да покаже, че ме е разбрал.

Задърпах се, когато Хари ме притисна към земята и се опита да вдигне полите ми, повече за да се добера до дръжката на камата, отколкото от страх. Шамароса ме здраво по лицето и ми заповяда да стоя мирна. Бузата ми пламна, а очите ми се насълзиха, но камата вече бе в ръката ми, скрита под гънките.