Кръвта на боговете [bg]

- Мисля, че се отдалечихме достатъчно - каза Меценат. В името на Марс, какво ще правим? Не можем да останем тук.

Наместиха Октавиан върху малка могилка сред тръстиките, с лице към залязващото слънце и потопени във водата крака.

Поне нямаше опасност да се удави. Агрипа побутна друга по- плътна могилка и реши да рискува и да седне. Отпусна се вни­мателно и изстена, когато водата стигна почти до кръста му. Меценат също си намери подобно местенце.

- Ако имаше по-добра идея, да я беше споделил - озъби му се Агрипа. Погледът му долови някакво лъкатушещо движение и той рязко дръпна крак, когато нещо се плъзна през водата. Змия! На гова място дори драскотина ще ти докара треска, та какво остава да те ухапе змия!

- Ти си по идеите - каза Меценат. - Така че ако имаш някак­ви, сега е моментът да ги изложиш.

- Един от двама ни трябва да иде да види как се развиват нещата каза Агрипа. Ако легионите са изклани, най-добре е да останем тук за няколко дни, след което да се опитаме да стигнем до брега.

- Пеша? И да влачим Октавиан? Ще имаме повече шансове, ако се предадем още сега. Богове, Брут изкара късмет днес. Не мисля, че той е наредил атаката. Не чух никакви тръби, когато започна. А ти?

Агрипа поклати глава. Заедно с осемте легиона гой и Ме­ценат с ужас бяха видели как войниците се изсипват надолу без предупреждение. Двамата се спогледаха, взеха момен­тално решение, втурнаха се към палатката, където Октавиан лежеше в безсъзнание, и го отнесоха, докато легионите на Брут продължаваха безумната си атака надолу по склона. За известно време намериха убежище сред останалите сили на Марк Антоний, но тези легиони също започнаха да отстъпват и Агрипа реши да влязат в блатото. Все още не знаеше дали е взел правилното решение.