Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
После всички изчезнаха с каменни, решителни лица. Готови за кръвопролития.
Мор пристигна след няколко секунди, беше тежковъоръжена, със сплетена коса и потръпващо от нетърпение тяло.
Но двете с нея трябваше да изчакаме заповедта на Рис — той щеше да ни призове. През седмиците, докато ме нямаше, Касиан бе разположил илирианските легиони по-близо до южната граница, но въпреки това щяха да са им потребни няколко часа да се подготвят. И Рис трябваше да ги ответрее.
Всички. Чак до Адриата.
— И вие ли ще се биете?
Неста беше застанала няколко стъпала нагоре по стълбището на градската къща и наблюдаваше приготовленията ни с Мор. Съвсем скоро Азриел или Рис щяха да ни дадат знак да се ответреем до Адриата.
— Ако е необходимо — отговорих, проверявайки за пореден път дали коланът ми с ножове е добре пристегнат върху хълбоците ми.
Мор също носеше илириански кожени доспехи, но нейните оръжия бяха различни. По-тънки, по-леки; някои имаха извити върхове. Същински въплъщения на светкавици. Оръжията на Серафимите. Подарил й ги беше принц Дракон по време на Войната.
— Какво разбирате от воюване?
Не можех да преценя дали тонът на сестра ми е обиден, или просто въпросителен.
— Предостатъчно — отвърна накратко Мор, премятайки дългата си плитка между мечовете на гърба си.
Илейн и Неста щяха да останат тук под закрилата на Амрен. Тя щеше да брани и Веларис заедно с малък легион илирианци, на които Касиан бе наредил да лагеруват в планината над града. Мор се беше разминала с нея по пътя насам — Амрен вероятно отиваше до касапницата, за да се запаси за престоя си тук, докато се върнехме от Адриата. Ако изобщо се върнехме.
Пак срещнах погледа на Неста. Тя ми отвърна с обичайната си предпазлива сдържаност.
— Ще изпратим вест, когато можем — обещах й.
Грохот от среднощен гръм погали стените на съзнанието ми. Безмълвен сигнал, изпратен отвъд планини и равнини. Като че цялото внимание на Рис бе насочено другаде и той не смееше да го отклони.
Сърцето ми прескочи. Хванах ръката на Мор и кожените люспи се врязаха в дланта ми.
— Пристигнали са. Да вървим!
Мор се обърна към сестра ми. За пръв път я виждах в облика й на воин. Знаех, че съществува някъде под женствената й фасада, но чак сега съзирах истинската Мориган. Елфата, която се бе сражавала във Войната, която умееше да отнема нечий живот със стомана и магия.
— Фасулска работа ще е — обяви Мор на сестра ми с нахакана усмивка, преди да изчезнем.
Черен вятър зафуча и забрули тялото ми, а аз се държах здраво за Мор, докато ни ответряваше през дворовете, изпълвайки ушите ми с насеченото си дишане…
А след броени мигове — ослепителна светлина и задушлива жега, и писъци, и тътнещи взривове, и дрънчене на метал…
Залитнах и разтворих крака, за да запазя равновесие, плъзвайки премрежен поглед наоколо.
Рис и илирианците вече се бяха включили в мелето.
Мор ни беше ответряла върху голото било на един от хълмовете покрай сърповидния залив на Адриата. От тази височина се разкриваше идеален изглед към островния град в центъра му и този на континента.
Водите на залива бяха червени.
Пушилка се издигаше на криволичещи черни стълбове от сгради и потъващи кораби.
Изпод нас отекваха писъци на адриатци, викове на войници…
Толкова много.
Не бях очаквала да видя подобно множество от войници. И от двете страни.
Представяла си бях стълкновение в спретнати редици. А не същински хаос. Не илирианци в небесата над града и пристанището, сипещи магическа мощ и стрели по хибернската армия, вилнееща по улиците. Незнайно колко кораба дебнеха като морски чудовища на хоризонта, заприщвайки и двата входа към залива. А самият залив…
— Това са корабите на Таркуин — обясни с изопнато лице Мор, сочейки към белите платна, които връхлитаха със страшен устрем сивите платна на хибернския флот.
Макар и врагът да ги превъзхождаше числено, магическите им стрели от вода и вятър, камшиците им от вълшебни лиани поразяваха всеки кораб, дръзнал да ги доближи. А онези, които смогнеха да се промъкнат през магическата защита, биваха посрещани от войници, въоръжени с копия, стрели и мечове.
Пред тях към флота бавно пълзяха илирианските редици.
Толкова много воини. И Рис ги беше дответрял дотук всичките. Колко ли бе изцедил силите си…