Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Ами… да — промърмори той.
— Добре. Да идем в столицата, без да се тревожим за Ханибал, и да видим какво има да каже Сенатът на Публий — каза Флак. — Веднага след това ще се справим с гугите, ако Вулзон вече не ги е изтрил от лицето на земята. Съгласен ли си? — И протегна по войнишки дясната си ръка напред.
Фабриций се чувстваше несигурен. В един момент Флак говореше така, сякаш онези в Рим винаги постъпват безкористно, а в следващия намекваше, че отзоваването на Публий е политически ход, направен без да се взема предвид опасността в лицето на Ханибал. Нещата бяха много по-заплетени, отколкото изглеждаше на пръв поглед. За Фабриций единственият непосредствен проблем беше Ханибал и как да се справят с него. Онези в Сената очевидно не си даваха сметка за това. Но дали наистина имаше някакво значение, ако отидат първо в Рим, а след това в Цизалпийска Галия? Ако Ханибал успееше да прекоси Алпите, войската му щеше да се нуждае от продължителна почивка, за да се възстанови от тежкото изпитание. Предварително предупреденият Вулзон щеше да е готов, а на Публий нямаше да му отнеме много време да стигне от столицата при легионите.
— Съгласен — каза той и стисна протегнатата ръка.
— Отлично. — Очите на Флак блеснаха доволно. — Между другото, не вземай присърце нищо от казаното от брат ми. Той очаква с нетърпение да се срещне с теб на четири очи.
Фабриций кимна, макар че определено не се чувстваше в свои води.
На следващия ден войската стигна най-високата точка на прохода. Далече под тях се разкриха просторни равнини. Картината със същата сила можеше и да е мираж, горчиво си помисли Бостар. Склоновете, водещи към Цизалпийска Галия, бяха покрити със замръзнал сняг, който напълно покриваше земята. Намирането на сигурен път щеше да е много по-трудно, а цената за една погрешна стъпка щеше да е също толкова убийствена, колкото и през прехода им досега.
За да облекчи донякъде страданията на войниците си, Ханибал им даде два дни почивка на върха. Разбира се, решението не се дължеше единствено на добрината му. Стотици изостанали войници, които иначе щяха да загинат, успяха да настигнат другарите си и бяха посрещнати с облекчение, но без особено съчувствие. Дори да искаха да разкажат за премеждията си, малцина от тях намираха слушатели. Отчаянието гризеше постоянно сърцата на хората и ги правеше безчувствени за страданията на другите.
Колкото и невероятно да изглеждаше, стотици от изчезналите по време на изкачването мулета също успяха да стигнат до лагера. Макар че повечето бяха изгубили товара си, все пак бяха добре дошли. В желанието си да повдигне духа на хората си Ханибал нареди най-слабите добичета, двеста или повече, да бъдат заклани последната вечер преди началото на спускането. Огньовете, необходими за приготвянето им, погълнаха повечето останали дърва, но за първи път от седмици войниците си легнаха да спят с прясно месо в коремите.
Горещата надежда, че Ханон е все още жив, и присъствието на баща му бяха нещата, които поддържаха Бостар през мъченията на следващия ден и през нощта. Опитваше се изобщо да не мисли за Сафон и вместо това се съсредоточи да помага на войниците си. Беше си мислил, че пътят през планините дотук е труден, но спускането се оказа два пъти по-тежко. След повече от седмица сред снега войниците бяха измръзнали до кости. Въпреки дарените от каварите топли дрехи и обувки мнозина не бяха облечени подходящо за гибелните условия. Забавени от студа, картагенците се препъваха и на най-малките препятствия, нагазваха в преспи и се блъскаха един в друг. И най-малкото спъване означаваше смърт — моментална при падането или от потъване в сън, от който нямаше събуждане.
Войниците измираха и по други причини. На места земята пропадаше под тежестта на хората и снега, стотици политаха в пропастите и оцелелите бяха принудени да поправят пътя, за да могат да продължат. Горките мулета се плашеха и от най-малкото нещо и паниката им беше причина за още жертви. Бостар откри, че единственият начин да запази разсъдъка си пред лицето на толкова много смърт и унищожение е да се държи така, сякаш не се е случило нищо. Да поставя единия крак пред другия. И да продължава крачка след крачка напред.