Хари Потър и огненият бокал

— Тя искаше да й разправям за тебе, Хари — продължи да шепне Хагрид. — Е, казах й, че сме приятели, откак дойдох да те ’зема от Дърсли. „Не му ли се скарахте поне веднъж за четири години? — пита ме тя. — Нито един път ли не ви е ядосал в час?“ А аз й рекох, че не си, ама туй хич не й се хареса. Май й се искаше да чуе, че си голяма напаст, Хари.

— Точно така — отвърна Хари, като хвърли няколко парчета змейски черен дроб в голямата метална купа и хвана ножа да отреже още. — Не може да ме описва все като един трагичен малък герой. Рискува да стане досадна.

— Иска да го покаже в друга светлина, Хагрид — мъдро рече Рон, докато обелваше яйца от саламандър. — А от теб е очаквала да кажеш, че Хари е налудничав нарушител!

— Ама той не е! — викна Хагрид с искрен протест.

— Трябваше да интервюира Снейп — мрачно рече Хари. — Като нищо щеше да ме злепостави. Потър премина всякакви граници още от първия ден в това училище.

— Така ли разправя, а? — възмути се Хагрид, а Рон и Хърмаяни се разсмяха. — Може и да си нарушил някое и друго правило, Хари, ама си те бива, тъй де?

— Благодаря ти! — усмихна се Хари.

— Ще ходиш ли на оня коледен бал, Хагрид? — попита Рон.

— Аха, смятам да надникна — смутено отвърна пазачът. — Няма да е лошо. Ти ще откриваш танците, нали, Хари? Коя си поканил?

— Засега никоя — отвърна Хари и усети как и този път се изчервява.

Хагрид смени темата.

Вълнението значително нарасна в края на последната седмица на срока. Отвсякъде се носеха слухове за коледния бал, но Хари не вярваше и на половината от тях. Например че Дъмбълдор бил купил осемстотин бъчви греяна медовина от Мадам Розмерта. Но беше почти сигурно, че е поканил „Орисниците“. Хари през живота си не бе слушал магьосническо радио и нямаше никаква представа кои или какви точно бяха „Орисниците“, но по дивата радост на онези, които бяха израснали с радио „Магия“, разбра, че те са много известна музикална група.

Някои от учителите по примера на дребничкия професор Флитуик се отказаха от опитите си да включат в часовете нов материал, защото умовете на учениците бяха заети с бала. В сряда професор Флитуик предостави часа си за свободни занимания и дълго обсъжда с Хари безупречната призоваваща магия, която възпитаникът му бе използвал в първото изпитание от турнира. Но други преподаватели не бяха така великодушни. Нищо не бе в състояние да отклони професор Бинс от досадното разнищване на таласъмските бунтове. Едва ли незначително събитие като Коледа можеше да смути учебната програма на преподавател, който не бе допуснал дори собствената му смърт да попречи на занятията. Необяснимо бе как той успяваше да превърне дори и най-кървавите и ожесточени бунтове на таласъмите в отегчителни лекции, скучни като доклада на Пърси за дъната на котлите. Професор Макгонъгол и Муди не ги освободиха и миг по-рано от края на часовете си, а Снейп по-скоро би осиновил Хари, отколкото да им разреши да се забавляват в часа по отвари. Той съобщи със заплашителен поглед, че през последния час от срока ще ги изпитва върху противоотровите.