Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
— Джери — каза мистър Лори. — Ела тук.
Мистър Крънчър пристъпи с едното рамо по-напред от другото.
— Ти освен куриер какво друго си работил?
След известни размишления, съпроводени с внимателен поглед към покровителя си, мистър Крънчър бе озарен със следния отговор:
— Занимавал съм се със земеделска работа.
— Имам лошо предчувствие — каза мистър Лори, като сърдито му се закани с пръст, — че си използувал почтената къща „Телсън“ като прикритие и че си се занимавал с разни незаконни и безчестни дейности. Ако наистина е така, не очаквай от мен да ти бъда приятел, когато се върнем в Англия. Ако наистина е така, не очаквай, че ще запазя твоята тайна. Къщата „Телсън“ не може да се мами така.
— Надявам се, сър — замоли сконфузеният мистър Крънчър, — че джентълмен като вас, за когото имах честта да поработвам туй-онуй чак докато ми побеля главата, няма току-тъй да ми направи зло, даже ако е така — не казвам, че е така, но даже ако е така. И нека да се има пред вид, че даже ако беше така, то си има и друга страна. То си има две страни. Ами ония доктори, които ей така изкарват гвинеите, когато човек на честния занаят не може да изкара фартинг — не, не фартинг, ами половин, даже четвърт фартинг не може да изкара, — и ги трупат в „Телсън“ и попоглеждат от каретите си с докторските си очи човека на честния занаят и само се качват и слизат от каретите си — също като дим, даже още повече. Ами те не използуват ли „Телсън“? Значи, за едни може, а за други не може. А ето ви сега и мисис Крънчър — пльосва се на земята или поне се пльосваше, като бях в Англия, и ако даде господ, утре пак ще се пльосне на земята, за да ми вреди на занаята, и то до такава степен, че просто ме съсипва. Ама жените на докторите не се пльоснат да се молят — не можете ги хвана в такава работа! Или ако се пльоснат, молят за повече пациенти, а как може едното без другото. Ами погребалните агенти, ами енорийските свещеници и клисарите, ами частните детективи (алчни и какви ли не). Даже и да е така, човек не може да изкара кой знае колко. Каквото и да вземе, няма да забогатее от него, мистър Лори. Няма никога да прокопса. През цялото време ще иска да се откопчи, но един път като е вътре — даже ако е истина…
— Пфу — извика мистър Лори, макар че поомекна, — Не мога да те гледам.
— Сега искам нещо да ви предложа, сър — продължи мистър Крънчър, — даже ако е така, макар да не казвам, че е така.
— Стига си извъртал — каза мистър Лори.
— Добре, няма, сър — отговори мистър Крънчър, сякаш нищо не му беше по-чуждо от това. — Не казвам, че е така, но ето какво скромно предложение ще ви направя. На онази пейка, сър, на онзи същия Бар стои моето момче, което вече е пораснало и е станало мъж, и ако искате, то ще ви изпълнява поръчките, ще ви бъде куриер и ще ви върши разни дребни работи, докато, дето се казва, вирнете крака. Ако наистина е така, не казвам, че е било така (няма да извъртам, сър), нека това момче да вземе мястото на баща си и да се погрижи за майка си. Недейте да съсипвате баща му — не го правете, сър — и оставете баща му да закопае злото си минало с честен труд и да се покае за това, дето е направил. Ако наистина е така — да закопае сам каквото е разровил и да го направи от желание и убеждение. Оставете го на мира. Това е, мистър Лори — каза мистър Крънчър, като отри челото си с ръка в знак, че е свършил речта си, — което искам скромно да ви предложа. Не виждате ли какви ужасии стават тук, господи боже, хора без глави, толкова много перушина хвърчи, че цената им падна до цената на превоза, и хич никой не го е грижа. Затуй и аз ви моля, ако е така, да го имате пред вид това, дето ви казах; за добро го казах, макар че можех и да не го казвам.
— Това поне е вярно — каза мистър Лори. — Достатъчно засега. Може и да остана твой приятел, ако го заслужиш и се покаеш с дела — не с думи. Повече думи не искам.
Мистър Крънчър натисна с пръсти челото си, а в това време Сидни Картън и шпионинът излязоха от тъмната стая.
— Довиждане, мистър Барсад — каза Картън. — С вас се разбрахме и повече няма какво да се боите от мен.
Той седна до камината срещу мистър Лори. Когато останаха сами, мистър Лори го попита какво е свършил.
— Не много. Ако работата тръгне на зле със затворника, осигурих достъп до него — еднократно.
Лицето на мистър Лори помръкна.
— Това е всичко, което можах да направя — каза Картън. — Ако бях поискал повече, това щеше да означава да пратя тоя човек на топора и както той самият каза, същото ще се случи с него, ако го предам. Очевидно сме в слаба позиция. Няма как да я променим.