Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
— Това беше името, залагам хиляда лири, ако не беше! — извика Джери.
Гласът, който се намеси, принадлежеше на Сидни Картън. Той беше пъхнал ръце зад полите на палтото си и стоеше небрежно до лакътя на мистър Крънчър, сякаш беше в самия Олд Бейли.
— Не се плашете, скъпа Прос. Вчера пристигнах при мистър Лори, за голяма негова изненада. Разбрахме се да не се показвам никъде, докато нещата не се оправят или ако не потрябвам за нещо. Сега се представям на брат ви, защото ще го помоля за един малък разговор. Искаше ми се вашият брат да има по-достойна професия от тази на мистър Барсад. Заради вас ми се иска мистър Барсад да не беше черна затворническа овца.
На жаргона на тьмничарите „овца“ значеше шпионин. Бледото лице на шпионина сега побледня още по-силно и го попита как смее…
— Ще ви кажа — каза Сидни. — Видях ви, мистър Барсад, когато излизахте от затвора „Консиержери“, а аз гледах по стените — преди повече от час. Лицето ви се запомня лесно, а аз по начало помня лица. Понеже се учудих, като ви видях да излизате оттам, и понеже имам причина, която ви е известна, да ви свържа с нещастията на един приятел, който е в голяма беда сега, тръгнах след вас. Влязох в оная кръчма, по петите ви, и седнах наблизо. Лесно разбрах от откритите ви приказки и от слуховете, които свободно се разпространяват от вашите почитатели, с какво точно се занимавате. И така, постепенно това, което извърших случайно, се превърна в цел, мистър Барсад.
— Каква цел? — попита шпионинът.
— Опасно е да ви обяснявам тук, на улицата. Ще ми отделите ли няколко минутки насаме — например в банката „Телсън“.
— Това заплаха ли е?
— А, нима така се изразих?
— Защо тогава трябва да ходя там?
— Наистина, мистър Барсад, не мога да ви кажа, щом не можете да се сетите.
— Искате да кажете, че няма да ми обясните, сър? — запита шпионинът нерешително.
— Разбирате ме много добре, Барсад. Няма да ви кажа.
Небрежната решителност на Картън помогна извънредно много на умението и бързината, с които се налагаше да действува в работата, която тайно си бе наумил, както и да се справи с човек като този. Набитото му око забеляза това и максимално се възползува от него.
— Вижте какво, предупреждавам ви — каза шпионинът и погледна с упрек сестра си, — ако стане нещо, грешката си е ваша.
— Хайде, хайде, Барсад — възкликна Сидни. — Не бъдете неблагодарен. Ако не уважавах сестра ви, нямаше да ви направя такова любезно предложение, от което ще бъдем взаимно удовлетворени. Идвате ли с мен в банката?
— Искам да чуя какво имате да ми казвате. Добре, идвам.
— Предлагам най-напред да отведем сестра ви до ъгъла на нейната улица. Дайте да ви хвана под ръка, мис Прос. С такива като този не е хубаво да ходите навън без придружител. И понеже вашият придружител познава мистър Барсад, аз ще го поканя да дойде с нас при мистър Лори. Готови ли сме? Хайде тогава!
Скоро след това мис Прос си спомни — и не го забрави цял живот, — че когато хвана Сидни подръка и вдигна поглед към лицето му, умолявайки го да не прави нищо лошо на Соломон, почувствува у него една енергична устременост, едно вдъхновение в очите му, което не само че странно противоречеше на нехайния му маниер, но и някак го променяше и извисяваше. Но тогава тя бе прекалено обзета от страхове за брат си, който не заслужаваше обичта й, и особено внимателно слушаше дружелюбните уверения на Сидни, за да обърне внимание на това, което забеляза.
Оставиха я на ъгъла на улицата и Картън тръгна напред към мистър Лори, който живееше на няколко минути оттам. Джон Барсад или Соломон Прос вървеше редом с него.
Мистър Лори тъкмо беше свършил вечерята си и седеше пред няколко весело пращящи цепеници — сигурно виждаше сред пламъците образа на един по-млад, макар и вече застаряващ господин от банката „Телсън“, който се беше взирал в червените въглени в хотела „Крал Джордж“ в Дувър преди толкова години. Той обърна глава, когато влязоха, и по лицето му се изписа изненада, като че виждаше непознат.
— Братът на мис Прос, сър — каза Сидни. — Мистър Барсад.
— Барсад — повтори старият джентълмен. — Барсад? Това име нещо ми говори — и лицето също.
— Нали ви казах, че имате запомнящо се лице, мистър Барсад — отбеляза хладно Картън. — Моля ви, седнете.
Той сам взе стол и подпомогна паметта на мистър Лори, като намръщено каза:
— Беше свидетел по онова дело.
Мистър Лори мигновено си спомни и погледна новодошлия с нескрито отвращение.
— Мистър Барсад е бил разпознат от мис Прос като любещия й брат, за когото сте чували — каза Сидни, — и той призна връзката. Минавам към по-лошите новини. Дарней е бил арестуван отново.