Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Мистър Крънчър стоеше до шпионина, който не го виждаше, и го докосна по рамото като някакъв призрачен разсилен.
— Значи, така станало с Роджър Клай, господинчо — каза мистър Крънчър с непроницаемо и желязно изражение. — Значи, ти си го турил в ковчега, а?
— Да, аз.
— А кой го извади от него?
Барсад се облегна назад в стола си и изпелтечи:
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа — каза мистър Крънчър, — че той никога не е бил там. Не! Не, не е бил! Да ми отрежат главата, ако някога е бил вътре.
Шпионинът погледна двамата джентълмени. Те гледаха Джери с неизразимо удивление.
— Аз пък ти казвам — продължи Джери, — че онзи ковчег го напълнихте с павета и пръст. Няма кво да ми разправяш, че сте погребали Клай. Това беше измама. Аз и още двама знаеме това.
— Откъде знаете?
— Какво ти влиза в работата! Лъжец! — изръмжа мистър Крънчър. — А аз отдавна ти имам зъб, с твоите гадни клевети срещу хората от занаята. Ще те хвана за гърлото и ще те удуша за половин гвинея.
Сидни Картън, който заедно с мистър Лори беше изпаднал в пълно изумление при неочаквания обрат, сега помоли мистър Крънчър да се успокои и да обясни работата.
— Друг път, сър — отговори уклончиво той, — сега не е време да се обясняваме. Това, което ви казвам, е, че той си знае, дето Клай никога не е бил в онзи ковчег. Ако пак каже, че е бил, една думичка само да каже, и аз ще го хвана за гърлото и ще го удуша за половин гвинея. — Мистър Крънчър го казваше, като че това бе доста щедро предложение. — Иначе веднага ще отида да го предам.
— Хм! Виждам нещо — каза Картън. — Имам още една карта, мистър Барсад. Невъзможно е тук, в развилнелия се Париж, където въздухът е пълен с подозрение, да се отървете от обвинение, защото вие поддържате връзка с друг един шпионин на аристократите със същата като вашата биография, още повече, че около него има някаква мистерия — преструвал се е на умрял и после е възкръснал! Заговор в затворите: чужденецът срещу Републиката. Силна карта — карта за гилотината. Ще играете ли?
— Не — отвърна шпионинът. — Предавам се. Признавам, че бяхме толкова омразни на ужасната тълпа, че аз се измъкнах от Англия с риск да ме претрепят; и Клай го търсеха навсякъде и никога нямаше да се измъкне, ако не беше тази измама. Но как този човек тук знае за нея, е чудо на чудесата за мен.
— Недейте мислете за този човек — отвърна сърдито заядливият мистър Крънчър. — Достатъчно ще си имате главоболия, че сте помогнали на онзи господин. И вижте какво! Още един път ви казвам! — Никой не можа да удържи мистър Крънчър още един път да демонстрира своята щедрост: — Ще те хвана за гърлото и ще те удуша за половин гвинея,
Затворническата овца се извърна от него и каза с по-голяма решителност на Сидни Картън:
— Трябва да приключваме. Скоро отивам на пост и не мога да закъснявам. Казахте ми, че имате предложение. Какво е то? Няма смисъл да искате много от мен. Ако ме накарате да направя нещо, свързано със службата ми, и да се изложа на допълнителна опасност, по-скоро бих се изложил на риска да откажа, отколкото на риска да се съглася. С две думи, ще избера първото. Говорите за отчаяние. Ние тук всички сме отчаяни. Запомнете! Мога да ви предам, ако реша, и мога с разни клетви да се измъкна от каменните стени, както мнозина могат. А сега какво искате от мен?
— Не много. Вие сте тъмничар в „Консиержери“, нали?
— Казвам ви веднъж за винаги, не е възможно никакво бягство — каза твърдо шпионинът.
— Защо ми говорите за това, което не съм поискал от вас. Вие сте тъмничар в „Консиержери“, нали?
— Понякога съм.
— Но можете да бъдете, когато поискате, нали?
— Мога да влизам и да излизам, когато поискам.
Сидни Картън си сипа още една чаша и бавно я изля върху камината, като наблюдаваше как се изтича. Като свърши, той стана и каза:
— Дотук говорихме пред тези двама мъже, защото беше по-добре достойнствата на картите ми да се знаят и от други. Елате в тъмната стая там да си кажем една последна дума.
ГЛАВА IX
ИГРАТА ЗАПОЧВА
Докато Сидни Картън и затворническата овца бяха в тъмната стая и говореха тъй тихо, че нищо не се чуваше, мистър Лори погледна Джери със значително недоверие и подозрение. Начинът, по който човекът на честния занаят посрещна погледа му, не вдъхваше вяра. Той сменяше крака, на който стоеше толкова често, сякаш имаше петдесет крайника и един по един ги опитваше. Освен това разглеждаше ноктите си с подозрителна съсредоточеност и всеки път, когато очите иа мистър Лори срещаха неговите, Кръичър започваше странно да кашля и да слага ръка пред устата си, което рядко е проява на открит характер.