Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Сега той я гледаше в гърдите и Сара веднага ги прикри с ръка. Тя нямаше да му позволи да продължи да й взима мерките.
— Виждам, че имаш достатъчно, за да храниш бебе. Носиш ли го вече?
Лицето й не можеше да стане по-червено. Тя направи крачка напред.
— Дръжте се прилично — прошепна тя. — Ако ме докоснете още веднъж, сър, ще ви ударя. Никакви маниери ли нямате?
Дънфорд предположи, че няма, и когато й го каза, Сара направи още една крачка към него. Кейн беше изненадан от смелостта й. Също толкова учудващ беше фактът, че Дънфорд отстъпи назад.
— Бих желала чаша пунш, чичо Дънфорд — каза Сара. — Ще бъдеш ли така любезен да ми донесеш.
Дънфорд сви рамене и Сара въздъхна.
— Предполагам, че бих могла да помоля някой Уинчестър да ми донесе — каза тя тогава.
— Те първо ще те заплюят — заяви Дънфорд. — Ти минаваш на наша страна, нали?
Тя кимна и той се ухили.
— Ще се радвам да ти донеса пунша.
Сара гледаше как чичо й си пробива път през тълпата. Дълга опашка чакаше сервитьорът да им сипе напитка, но Дънфорд изблъска силно цялата опашка.
— Не бих пил от този пунш, ако бях на твое място — каза Кейн, когато Дънфорд взе огромния бокал и отпи няколко големи глътки. Той остави бокала обратно на масата, взе една чаша, натопи я заедно с пръстите си в бокала, загреба от съдържанието и се отправи обратно.
Той избърса брадата си с обратното на ръката си, когато подаде чашата на Сара.
Кейн забеляза, че пред бокала с пунша вече нямаше опашка. Той се протегна и сграбчи пунша от Дънфорд, за да не може той по случайност да го разлее върху Сара.
— Кажи на Нейтън, че искам да говоря с него — каза Дънфорд още веднъж, след което се намръщи, обърна се и се отправи към тази част на залата, където бяха роднините му.
Сара забеляза, че другите гости му правят път. Тогава тя реши, че той много прилича на Нейтън.
— Маркизът на Сент Джеймс.
Тези думи привлякоха вниманието на всички. Сара се обърна и погледна към входа. Сърцето й започна да бие лудо, когато видя мъжа си. Тя преди никога не го беше виждала в официални дрехи. Беше умопомрачителен. Косата му беше вързана отзад и той носеше черен костюм като някой могъщ крал. Високомерието в погледа и в походката му накараха коленете й да омекнат.
Тя инстинктивно се отправи към него.
Нейтън лесно намери жена си в тълпата. Когато съобщиха името му, гостите се отдръпнаха в ъглите. Сара стоеше сама на подиума.
Тя беше прекрасна. Тя беше толкова нежна, толкова деликатна… толкова разсъблечена.
Нейтън се отправи към жена си и вече сваляше сакото си.
Когато той слезе по стълбите, Уинчестър тръгнаха напред. Същото направиха и Сент Джеймс. Кейн сръга Джейд.
— Стой мирно — прошепна той. — Може да има проблеми и не искам да се тревожа за теб.
Джейд кимна. Тя искаше Кейн да е зает само с това как да защити брат й. Тогава тя видя по стълбите да идва Колин. Издутината на костюма му показваше, че той е въоръжен за всеки случай.
Нейтън свали сакото си, но когато стигна при Сара, не можа да си спомни какво трябваше да прави с него.
— Сара?
— Да, Нейтън?
Тя чакаше той да каже още нещо.
Той изглеждаше доволен да стои пред нея и да я гледа. Любовта й просто извираше от очите й. Усмивката й беше нежна. Мили Боже, той беше недостоен за нея, но тя въпреки това го обичаше.
Обля го студена пот. Той се протегна да вземе носната кърпичка, която Колин беше натикал в джоба му, но осъзна, че държи сакото си в ръка. Той не можеше да разбере защо и го облече отново. Не можеше да откъсне поглед от красивата си съпруга и ръката му се оплете в ръкава, но най-накрая той успя да се облече.
Сара пристъпи напред и оправи вратовръзката му, след което се отдръпна.
Той все още не можеше да проговори. Господи, всичко трябва да бъде наред, каза си той. Не, не, трябваше да бъде не просто наред, трябваше да бъде съвършено, реши той още веднъж. Той ще я отведе в библиотеката, ще подпишат документите и тогава ще…
— Обичам те, Сара.
Гласът му звучеше сякаш току-що е вкусил от супата й.
Тя го накара да го каже още веднъж. Очите й бяха пълни със сълзи и той знаеше, че тя го е чула още първия път.
— Не трябваше да го казвам, не сега — измърмори той. — Обичам те.
Изражението й не се промени. Неговото се промени — той изглеждаше сякаш ще му прилошее. Стана й жал за него.
— Знам, че ме обичаш, Нейтън. Отне ми много време да го осъзная — почти толкова, колкото ти отне на теб да дойдеш да ме вземеш — но сега знам. Ти ме обичаш отдавна, нали?