Брачна авантюра

Дънфорд беше голям мъж с много повече мускули, отколкото тлъстина. Косата му беше сива, оредяла и късо подстригана. Той имаше гъста брада, широки рамене и изглеждаше се чувстваше неловко в черното си официално облекло и изкривена колосана яка.

Кейн мислеше, че той е по-хубав от жена си.

— Какво имаме тук? — изкрещя той, когато се спря точно пред Сара: — Това жената на Нейтън ли е?

— Много добре знаеш коя е — отговори Кейн. — Лейди Сара, познаваш ли Дънфорд Сент Джеймс?

Сара направи официален реверанс.

— Удоволствие е за мен — каза тя.

Дънфорд изглеждаше объркан.

— Подиграваш ли ми се?

Сега тя изглеждаше объркана.

— Моля?

— Тя има маниери, Дънфорд. Изненадващо, че е Сент Джеймс, нали?

В очите на по-възрастния мъж проблесна пламъче.

— Тя съвсем наскоро е станала Сент Джеймс. Ще трябва да се докаже, преди да я приемем.

Сара направи крачка към Дънфорд. Това го изненада повече от спазването на етикета с реверанса. Той беше свикнал жените да стоят далеч от него. Те също така никога не се усмихваха, но тази, заключи той мрачно, беше различна.

— Как да се докажа пред теб? — попита Сара. — Трябва ли да застрелям някой от братята ти, за да спечеля одобрението ти?

Тя се шегуваше, но той взе думите й присърце.

— Е, сега, предполагам, че зависи кой брат ще избереш. Том винаги е бил най-подходящият за тази цел.

— За Бога, Дънфорд, тя се шегува.

Дънфорд изсумтя.

— Тогава за какво беше предложението?

Кейн поклати глава.

— Тази шега намеква за времето, когато стреля по брат си — обясни той.

Дънфорд поглади брадата си и я погледна дяволито.

— Значи си чула за малкото неразбирателство, така ли? Том не се сърди — добави той. — Жалко. Добрата караница укрепва фамилията.

Преди някой да може отвърне на тази възмутителна забележка, Дънфорд изръмжа:

— Къде е мъжът ти? Искам да поговоря с него.

— Трябва да дойде всеки момент — каза Кейн.

— Къде е жена ти? — попита Сара. — Бих искала да се запозная с нея.

— За какво? — отвърна Дънфорд. — Тя сигурно е в трапезарията и се грижи за вечерята ми.

— Няма ли да ме поздравиш? — попита Джейд чичо си. — Правиш се все едно, че не съм тук. Още ли си ядосан, че дарих Кейн с дъщеря, а не със син?

— На път ли е отново? — попита Дънфорд.

Джейд поклати глава.

— Тогава няма да говоря с теб, докато не се сдобия с племенник — той се обърна към Кейн. — Спиш ли с нея достатъчно?

Кейн се ухили.

— Използвам всяка възможност — каза той бавно.

Сара се изчерви от неудобство. Тя забеляза, че и Джейд се опитва да не се засмее. Дънфорд погледна твърдо сестрата на Нейтън, след което отново обърна поглед към Сара. Изведнъж възрастният мъж се протегна и я хвана за хълбоците с големите си ръце.

— Какво правиш? — попита Кейн шепнешком, като се опита да махне ръцете на Дънфорд от Сара.

Сара беше толкова изненадана от тази наглост, че не можа да помръдне. Тя просто го гледаше в ръцете.

— Взимам мерки — заяви Дънфорд. — Тя не изглежда достатъчно широка, за да роди дете. Но полата може да излъже — добави той, като кимна с глава. — Да, да, можеш да бъдеш достатъчно широка.