Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Още през шейсетте години на двайсети век — когато компютрите се брояли на пръсти, а дигиталната технология била още в зачатък — учените се притеснили от ефекта на ЕМИ до такава степен, че след взрива над остров Джонстън ядрените опити се преместили под земята.
Сега компютрите бяха навсякъде и дигиталната технология управляваше всичко — от системите за ракетно насочване до машините за еспресо. В резултат ефектът от електромагнитен импулс на голяма височина би бил катастрофален до степен на необратимост. Уилсън вярваше, че импулсът, който възнамеряваше да изстреля от наблюдателницата в Невада, би бил достатъчен да разруши цялата инфраструктура на континенталните Съединени американски щати. За няма и секунда единствената останала свръхсила в света щеше да се превърне в страна от Третия свят, съизмерима, да речем… с Ангола.
Но най-напред — експериментът. Най-напред — Калпепър.
37.
Бърк откри адреса на Миранда Ренфро в уебсайта на Фалън, който даваше информация за собствениците на имоти в града и приблизителната стойност на имотите им.
Миранда Ренфро беше собственик на парцел 7Б, Еко Вилидж, шосе „Фред Бригам“ №3. Чрез информация от същия сайт той направи опит да се свърже по телефона с някой от непосредствените й съседи. Надяваше се да убеди поне един да я повика на телефона. Напразно. Двама решиха, че е мошеник, третият не говореше английски.
Прекара вечерта пред телевизора в компанията на няколко бутилки бира. „Манчестър Юнайтед“ направи равен с „Манчестър Сити“. След мача изгледа и новините. После документален филм за кръстоносните походи.
Продължаваше да пие твърде много и това го тревожеше. Но не го спря да си вземе още една бира от хладилника. Крачеше из стаята, размишлявайки по темата, и накрая стигна до решение. Щом планината не искаше да дойде при Мохамед, Мохамед щеше да иде при планината. Седна пред компютъра и го включи отново. Време беше да провери разписанията.
Да си уреди пътуването, беше лесно. Да обясни на Томи — не. Обясняваше му защо се налага да пътува, когато си даде сметка как изглежда отстрани желанието му да открие Уилсън — като мания. Белград беше едно, прескачането до съседна Словения можеше да мине за нормално, но да измине хилядите километри до Невада по следите на отдавна изстинала диря? Това беше прекалено — и в географски, и във всякакъв друг смисъл. Четеше го в очите на Томи — смес от скептицизъм и тревога.
— И какво смяташ, че ще намериш там?
— Джак Уилсън, ако имам късмет.
— Не, нееее — провлече Томи. — Не говориш сериозно, нали?
— Може би тази Манди ще знае къде да го намеря. А после ще кажа на Коваленко.
— Наистина ли мислиш така, момко? Ако някой дойде тук да пита за теб, дали ще му кажа — ами да, Майкъл е в Дъблин, искате ли да ви дам адреса му?
— Е…
— А ако все пак го намериш, какво ще направиш? Джак Уилсън, ела, ако обичаш, с мене във ФБР? — Стария се намръщи. — И той ще тръгне с теб? Този човек е престъпник. Не, не, това е лудост, Майкъл. Ако го правиш заради кантората, забрави. Ще изчакаме да видим какво ще реши съдът. Не може да обикаляш света за тоз що духа.
Бърк каза, че ще си помисли. Така и направи. Дори отложи решението за следващия ден, за да отлежи в главата му през нощта. А на следващата сутрин взе такси за летището.
38.
Хрумна му, че ако го направи през нощта, ще види как градчето угасва. Би било забавно, но идеята беше да удари, когато банките работят.
Изпи си кафето и си прибра багажа. Хапна на крак няколко бисквити и един банан за закуска. Остави ключа от апартамента на рецепцията. Погледна си часовника. Девет и половина. По-добре да започва.
Запали пикапа и включи допълнителния модул (прекрасна бобина на Тесла), свързан с осемцилиндровия двигател на автомобила. Този модул щеше да осигури захранването на оръжието.
Остави двигателя включен и излезе навън. Малката каросерия на пикапа беше с твърдо покривало. Уилсън го махна и го остави до пикапа. Разглоби въртящата се основа, отстрани парчетата на стиропорената обвивка и свърза лаптопа с устройството. Контролиращият оръжието софтуер повдигна дулото, след това фокусиращата програма се активира и го завъртя в позиция. Всичко това почти безшумно, ако не се брои едва доловимото жужене на механизма.
Ако някой попиташе, щеше да обясни, че оръжието е замерващо устройство, вид теодолит. Но беше паркирал в края на паркинга и наоколо нямаше никого.
Докосна татуировката на врата си за късмет, после щракна ключа, който задействаше оръжието. Като един вид спусък. Лъчът не се виждаше. Не чу нищо и също като Тесла и Чеплак някога се зачуди дали устройството е проработило.