Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Но, за разлика от Тесла, Уилсън нямаше нужда да чака със седмици и да следи вестниците за репортажи от Сибир. Телескопичната цев още не се беше прибрала, когато един боинг 727 на път към летище „Дълес“ се плъзна в небето над него в пълно мълчание.
Инерцията го беше извела извън периметъра на поразения район, но двигателите му вече бяха мъртви и самолетът губеше височина. Уилсън се запита колко ли далеч щеше да го отведе инерцията на безмоторното летене и дали ще чуе експлозията при удара.
Този самолет символизираше друг аспект на Калпепърския експеримент. Като виновник за смъртта на невинните хора на борда какво щеше да изпита Уилсън? Щеше ли да се отврати от себе си?
Самолетът зави в широка дъга надясно.
Хранил беше известни съмнения за самолетите. С прибрани елерони и колесници те биха могли да продължат по инерция доста време. А някои разполагат с допълнителни хидравлични системи, с чиято помощ един първокласен пилот би могъл да приземи безопасно машината.
Но не и този самолет. Този самолет се снижаваше стремително. Без тягата на двигателите си машината беше като камък, който пада към земята. За миг Уилсън го изгуби от поглед. После чу трясък и валма черен дим се издигнаха на хоризонта.
Изпълни го странна смесица от угризения и екстаз. Летял беше много пъти и знаеше как реагират хората при силна турбуленция. Лесно можеше да си представи ужаса на пилотите и паниката на пътниците. Почти като при Ундид Ний — изправен си пред лицето на смъртта и няма къде да избягаш.
Така или иначе, помисли си Уилсън, всичко беше в името на добра кауза — а и въпрос на съдба също. Тяхната и неговата.
Произволното естество на катастрофалните последици беше крайно любопитно и на Уилсън му се искаше да поостане в Калпепър, за да проследи отблизо поредицата от събития. Но не.
Неговият мотел беше извън радиуса на пораженията и той беше планирал грижливо маршрута си за изход, за да избегне задръстването по пътищата в района, което скоро щеше да се разстеле като концентрична вълна. Задръстване, в което Уилсън не биваше да попада. Освен това си имаше и други задачи. Можеше да слуша новините и на път.
Имаше един неприятен момент — когато завъртя ключа на пикапа, но запалване не последва. Стомахът му се сви на топка. Ами ако собствената му кола е попаднала в периметъра на лъча? Ако беше сбъркал в изчисленията? Не — часовникът му работеше нормално. Завъртя отново ключа. Този път двигателят се събуди с рев.
Наближи кръстовище на петдесетина километра от мотела и видя, че светофарите не работят. Автомобилите се придвижваха в бавна колона.
Не беше изненадан. Импулсният удар върху Калпепър неминуемо щеше да предизвика известни поражения и по периферията. Не знаеше на каква площ ще се разпространят повредите в електроподаването, но знаеше, че ще е значителна. Допълнителният волтаж от импулса щеше да плъзне по кабели и далекопроводи, изпържвайки всичко по пътя си. Колкото до самата електропреносна мрежа, въпреки голямата авария през 2003-та, почти нищо не беше направено за осигуряване на стабилността й.
Освен това електрическите подстанции не бяха равностойни помежду си. Ако подстанцията в Калпепър беше възел с висок волтажен товар, повредата щеше да предизвика поражения в радиус от стотици километри. Тези периферни поражения щяха да са краткосрочни — аварийните служби щяха да възстановят електроподаването до ден-два. Не и в Калпепър. Калпепър щеше да остане на тъмно. Калпепър беше прецакан тотално.
Слушаше радиото. Първите репортажи бяха за събития извън Калпепър — за самолетната катастрофа и за невижданото автомобилно задръстване. Имаше логика — в крайна сметка от самия Калпепър не изтичаше никаква информация. Телевизионните репортажни екипи нямаше как да стигнат с возилата си до малкия град, преди да се реши проблемът със задръстването по обходните пътища, така че аварийните служби да изтеглят мъртвите коли.
Когато наближи Пенсилвания, вече знаеше, че банковите системи в Калпепър не са издържали на електромагнитния импулс. Финансовите пазари бяха затворили рано — поради „технически проблеми“ според официалната версия. Задъхани репортери говореха за „компютърни вируси и троянски коне“, а говорител на Белия дом отхвърли идеята, че самолетната катастрофа има нещо общо с проблемите на Уолстрийт, и нарече авторите й „теоретици на световната конспирация“. „Няма да се учудя — каза той, — ако свържат със случая и постоянните задръствания по околовръстната магистрала на Вашингтон.“ Никой не казваше нищо за Калпепър. Калпепър още не беше влязъл в новините.