Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Муун напълни канчето и отново му го подаде.

— Сибила, контрабандист. — Той внимателно отпиваше, като я наблюдаваше. — Мислех, че ти трябва да служиш на човечеството, а не на себе си. Или ти носиш тази татуировка само от лични съображения?

Муун отново почервеня от гняв.

— Това не е позволено!

— Както и контрабандата. Но се върши. — Той кихна силно и опръска с питието себе си и нея.

— Аз не съм контрабандист! — Тя отърси капчиците от парката си. — Но не защото смятам, че това е лошо. Вие сте тези, които са лоши, Гъндалийну, вие, полицаите… като разрешавате на вашите хора да идват тук и вземат онова, което искат, без да ни дават нищо в замяна.

Той се усмихна злорадо.

— Значи ти захапа тази най-елементарна стръв и се хвана на въдицата, така ли? Ако искаш… да видиш истинска алчност и експлоатация, иди на някой свят, където няма наши полицейски сили, които да поддържат ред. Хора като теб не бива да се връщат обратно и да създават проблеми, след като вече са били на друг свят.

Муун седна, без да каже нищо, сдържайки гневните си думи. Гъндалийну също мълчеше. Тя слушаше как дъхът му свири в гърлото.

— Това е мой свят и аз имам право да бъда тук. Аз съм сибила, Гъндалийну, и ще служа на Тийумат с всичките си сили. — Нещо по-силно от гордост прозвуча в гласа й. — Мога да докажа това, когато пожелаеш. Питай ме и ще ти отговоря.

— Не е необходимо, сибила — чу се тихо извинение. — Ти вече го направи. Би трябвало да те мразя — за туй, че ме излекува… — Той се обърна по корем и погледна към нея. — Но аз зная, че съм жив, че не съм самичък, щом виждам лицето ти, щом чувам да говориш моя собствен език. Благодаря ти. — Гласът му заглъхна. — Колко време си била на Кареумов?

— Почти един месец. Но… бих останала по-дълго, може би цял живот. Ако нещата стояха по-другояче.

— Значи ти хареса там? — Сега в гласа му нямаше сарказъм, само копнеж. — Къде беше? Какво видя?

— Видях Пазара на Крадците. И града на звездното пристанище. — Тя седеше с кръстосани крака и си спомняше. Видя Елзевир, Силки и Крес, живи и съпреживяващи нейната наслада, видя пътуването до повърхността на планетата, видя декоративните градини на К.Р. Аспунд. Спомни си как Сингалу беше издигнат до техник.

— Какво? — Гъндалийну отново седна до стената с широко отворена уста, без да смее да се зарадва. Тя забеляза, че му липсваше един зъб. — О, богове, не мога да повярвам! Старият Сингалу? Ти си съчиняваш, нали?

Тя поклати глава.

— Не, наистина! Стана случайно. Дори и К.Р. се зарадва.

— Била си при К.Р. Аспунд. — Той поклати глава и избърса очи, все още усмихнат. — Баща ми никога не успя да стигне до К.Р. Аспунд! Е, продължавай, карай по-нататък.

Муун преглътна мъчително.

— Ние… ние приказвахме. Той ме помоли да остана няколко дни. Той е сибила, ти знаеш… — Тя млъкна.

— Зная, че там има много неща, за които нищо не казваш — каза Гъндалийну тихо и поклати глава. — Аз дори не искам да зная защо, по дяволите, К.Р. Аспунд е поканил на чай контрабандисти на техника. Но там ти можеше да имаш всичко, което желаеш… живот и неща, които тук никога няма да получиш. Защо? Защо остави всичко това и се върна тук? Виждам в очите ти, че не си искала да се връщаш.