Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Муун погледна към Гъндалийну, видя как очите му помръкнаха и лицето му изгуби своята жизненост. Остана само едно мрачно възмущение. Но Бладуд сияеше и като остави кутията, застана пред него и го заоглежда като инквизитор.

— Не мога да повярвам. Той е съвсем добре! Виж… — Тя го хвана за ръкава и го задърпа. — Намерих ти истинска сибила да ти спаси живота, полицайче. — Той се дръпна от нея и седна. — Сега можеш да продължиш да ми четеш.

— Остави ме на мира. — Той провеси крака на края на леглото и се разкашля намусен.

Бладуд сви рамене. Погледна към Муун, като се чешеше по дългия си нос.

— Ти също си добре, нали? Мислех, че и двамата ще ви намеря мъртви тази сутрин. — В гласа й се промъкна нотка на уважение.

Муун кимна и като контролираше гласа си, внимателно подбра думите.

— Добре съм… Благодаря за дрехите, които ми донесе да облека. — Тя докосна предната част на туниката. — Това е много красиво. — Не можеше да скрие своята недоверчивост.

За момент небесносините очи на Бладуд се изпълниха с гордост. Тя сведе глава надолу.

— Това са стари дрехи. На баба ми са. Сега такива не се носят. И никой не знае как да ги прави. — Тя придърпа края на своята мръсна бяла парка, сякаш наистина я предпочиташе. После порови в кутията и извади един пластмасов куб, колкото юмрук. Неразбираем шум като дъжд изпълни стаята. Бладуд започна да тананика някаква мелодия и Муун разбра, че това е малко радио. — Приемането е отвратително в тази пещера. Разбира се, това не попречи на старчето да се опита да направи от него предавател. — Тя се обърна към него и направи гримаса. — Ето ти вечерята — каза тя и подхвърли една кутия на леглото. Зад тях се чу писък. Муун се обърна. Детето плачеше и размахваше ръце към клетките.

— Е, не си слагай там пръста, дявол да те вземе! Ето твоята.

Муун взе кутията, седна и я отвори. Беше далечно подобие на яхния. Тя гледаше как Гъндалийну започна да яде. Муун извърна глава към приближаващото се дете.

— Това… братче ли ти е? — попита тя Бладуд.

— Не. — Бладуд се отдалечи. Държеше една кутия с месо. Тя направи пълна обиколка и раздаде на всяко животно вечерната порция. Муун забеляза, че животните се стряскат от грубите й движения.

Бладуд се върна намръщена и седна с кутията в ръка. Малкото дете отиде при нея, дръпна я за якето и започна да хленчи.

— Не сега! Познаваш ли животните? — Бладуд погледна Муун.

— Тези не. — Муун отмести поглед от детето.

— Тогава днес ще направиш същото, което направи онзи ден, само че този път ще ми кажеш за животните. — Тя гледаше сърдито — очакваше отказ. — Мисля, че някои от тях също са болни. Аз… аз не зная как да се грижа за тях. — Сведе очи. — Искам да зная.