Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Да. — Бладуд се усмихна нахално. — Мога да изпея всяка една песен, която съм чула само един път по радиото.

Муун се опита да се усмихне.

— Тогава докажи го. Питай и аз ще ти отговоря. Вход…

Бладуд се окашля, изправи се.

— О-о, сибила! Кажи ми… ъх, как да използвам тези магически растения.

Муун взе китка, билки и почувства как потъва в бездната на небитието…

… Клавали. Отново влезе в светлина, за да намери едно лице, което познаваше, лицето на Клавали, зачервено и изненадано, с разрошена коса, с голи рамене, така близко до нея, както… Данаукий Лу. Тя видя как Клавали придърпа припряно едно одеяло, за да се покрие. Клавали, това е само Муун…

В ъгъла на широката уста на Клавали се появи колеблива усмивка, сякаш виждаше някаква тайна в очите на Данаукий Лу. Тя докосна нежно бузата му, като продължаваше да се усмихва и да чака.

„… Няма друг анализ!“ Муун се отпусна изтощена и почувства как бързите ръце на Бладуд я хванаха и я задържаха.

— Ти го направи! Ти не си лъжлива… — прозвуча гласът на Бладуд в ушите й. Тя сложи Муун до леглото, пусна я и извика злобно.

— Събуди се! Будна ли си? Къде беше отишла?

Муун кимна и положи глава на колене.

— Аз… бях при стари приятели. — Тя обхвана с ръце краката си, все още завладяна от спомена на преживяното.

— Сега познавам всички билки, сибила. — Гласът на Бладуд отново достигна до нея. — Ще ти покажа. Ще го излекуваш ли?

— Не. — Муун вдигна упорито глава и отвори очи. — Ще доведа истински лечител, който да използва тези билки. Ти обаче ще трябва да ми помогнеш, да ми дадеш онова, което ми е необходимо. — Бладуд кимна. Муун се приготви и знаеше, че ако има сили да започне, трансът ще й даде желаното. Тялото й се съпротивляваше, отказваше да поеме друго изпитание. Но ако сега се поддадеше на изтощението, може би щеше да бъде твърде късно за чужденеца. А тя не искаше да бъде свидетел на това как умира друг човек заради нея. Погледна го и съсредоточи цялото си внимание върху лицето му.

— Добре, питай ме как да го лекуваш. Вход! — И тя се гмурна… в белосана антигравитационна стая, където видя група хора, облечени в прозрачни и пастелни дрехи, да се движат безтегловно, привързани с въже към една маса. Чу ги как обсъждат някаква медицинска процедура. Зад тях, зад армираното стъкло на един широк прозорец, видя да висят дебели ледени шушулки, видя потоци от светлина да огряват поле, навято със сняг…

— … анализ! — Тя отново дойде на себе си. Усети по ръцете и по дрехите си остра миризма на половин дузина непознати билки и падна напред. Някаква мъгла скри от погледа й втораченото лице на Бладуд и отпуснатото, завито с одеяло, тяло на болния чуждестранец. Успокоена, тя отново почувства тялото си и пропълзя до нагревателя в центъра на стаята. Когато топлинният облак стана толкова силен, че тялото й не можеше повече да го понася, тя най-после легна и заспа.