Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Защото щеше да ме познае. — Той с усилие изтръгна думите от устата си. — Щеше да ме познае… щеше да види, че това съм аз! — Мислите му се въртяха в омагьосан кръг.

— Значи те е срам да бъдеш любовник на най-силната жена на тази планета? — Тя отметна назад коси.

— Да. — Беше го срам да я гледа, когато го каза. — Когато бях с нея, ме беше срам.

— Но ти я остави сама на брега, когато се задаваше буря, без да се срамуваш от това. — Еъриенрод обви ръце около гърдите си разтреперена, като че ли тя бе изоставената.

— По дяволите, не знаех за бурята, прогнозата нищо не казваше! — Достатъчно бе само да погледнеш небето, за да разбереш… Но той се бе затворил в кабината на апарата, за да скрие от Хрътките треперенето си и невъзможността да се контролира. Бе излязъл отново едва когато бурята ги връхлетя, когато беше твърде късно да се мисли за нещо, освен за собственото си оцеляване. А след това… беше много късно за каквото и да било. Той погледна ядосаното лице на Еъриенрод. — Не те разбирам! Защо държиш толкова много на нея? Дори и да ти е роднина, ти никога не си била близка с нея. Не така, както бях аз…

— Никой на този свят не й е по-близък от мен. — Еъриенрод се наведе към него. — Не си ли разбрал това? Още ли не си видял, че… аз съм Муун.

— Не! — Той се отдръпна от нея. Тя взе в ръка неговия медал и притегли Спаркс като кученце.

— Муун е мой клон! Аз я отгледах като Летен човек, за да заеме моето място като кралица. Ние сме еднакви във всяко отношение… във всяко отношение. — Тя хвана ръцете му и ги сложи върху тялото си. — И двете те обичаме повече от всичко.

— Това е невъзможно!… — Той отново докосна лицето й. Еъриенрод и Муун бяха нощ и ден, стомана и въздух, жлъч и мед… Тогава защо обичам и двете? Той наведе глава. Защото аз наистина обичам и двете! О, богове, помогнете ми!

— Всичко е възможно. Възможно е дори да се върне при мен. — Еъриенрод гледаше през него, през времето. — Но дали все още ми е нужна… дали все още ми е нужна? Тя отново съсредоточи поглед върху него. — Обичаш ли ме?

Той отпусна глава, почувства ръцете й да го прегръщат, да го милват любовно, със силно чувство на собственост.

Не повече, отколкото някога съм желал пея, само нея.

— Само теб, Еъриенрод. Ти ме направи това, което съм. Ти си всичко, от което имам нужда. — Ти си всичко, което заслужавам.