Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Дяволите да я вземат! Дяволите да я вземат! — Бладуд се развика неочаквано. Муун се извърна рязко. Менажерията засъска, зави, закряска, когато Бладуд се обърна и побягна по коридора. Вратата хлопна зад гърба й. Муун се обърна и насочи поглед към човека, който продължаваше да лежи неподвижен на леглото. Тя бавно тръгна към него, накуцвайки. Изплашените животни се отдръпваха от нея.

Муун отиде до непознатия без да го буди и видя, че беше мъж, чуждоземец… полицай. Дебелото му униформено палто беше покрито с тъмни петна, на краката си имаше мръсни бели номадски ботуши. Лицето му притежаваше фините черти на кареумовски аристократ, каквито бе виждала толкова често. Тялото му бе болезнено мършаво, кожата му — опъната върху изпъкналите кости. Той продължаваше да спи. Тя протегна неуверено ръка, докосна го по лицето и бързо я отдръпна. Челото му гореше.

Муун подгъна крака и седна на студения под до леглото. Животните притихнаха, но тя чувстваше изплашените им очи върху себе си и тяхната мъка се предаде на нея. Опря глава на края на леглото и заплака, разтърсвана от силни ридания. Помогни ми, Богиньо, помогни ми… всичко, до което се докосна се руши.

— Какво… какво ти е? — Една трепереща ръка разроши косата й. Тя вдигна глава и сподави плача си. — За мен… ли плачеш? — Думите бяха на сандхи. Болният човек се помъчи да вдигне глава. Очите му бяха зачервени и гуреливи. Тя си помисли, че сигурно не може да я види.

— Да. — Гласът и беше толкова тих, колкото и неговият въпрос.

— Не е необходимо… — Той спря, задавен от пристъп на кашлица.

— Погледни това! Погледни го!

Муун се обърна назад, огледа се наоколо, когато Бладуд отново влезе в стаята, като влачеше със себе си едно по-голямо момиче.

— Помириши го! Казах ти да се грижиш за него докато ме няма!

— Аз се грижих… — изписка по-голямото момиче, когато Бладуд я хвана за плитката и я дръпна.

— Трябваше да ти натрия лицето с това, Фоса.

— Добре, добре! — По-голямото момиче се отдръпна към вратата, а по Лицето му се стичаха сълзи от болка. — Ти, подъл малък уорт!

— Почакай. Какво му е? — Бладуд посочи към чуждоземеца.

— Болен е. Опита се да избяга, когато го пуснахме да пикае. Знаеш ли, избяга точно по време на бурята. Тичаше в кръг и го намерихме наблизо навън. — Тя завъртя пръст на слепоочието си, за да покаже, че е полудял.

Бладуд прекоси стаята, коленичи до Муун и погледна лицето на болния.

— Ух! — Тя го хвана грубо за брадата, когато той се опита да извърти глава. — Защо направи това? — Той затвори очи.

— Мисля, че не те чува. — Муун хвана ръката му и леко стисна пръстите му. — Той се нуждае от лечител, Бладуд — промърмори тя.

— Ще умре ли? — Бладуд коленичи, опърничавостта изчезна от гласа й. — Тук няма лечител. Мама се занимава с това, но не е наред с главата. Тя не научи никой друг. Ти не можеш ли да му помогнеш?