![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Муун се събуди обзета от някакъв ужас и впери очи в стените, които я изненадаха. Каменни стени, а не безкрайната безутешност на небето над безжизнения, каменист бряг, където един екзекутор в черни дрехи носеше медал, така добре познат, както лицето на единствения й любим… Не, това не е вярно!
До ушите й достигна нежно пеене, което върна обратно съзнанието й към пещерата с каменни стени. Тя се вгледа в множеството клетки и почувства потока на времето, който я върна в настоящето. Някой я беше пренесъл върху одеяла. Животинската воня се беше разнесла, някой беше почистил клетките, а въздухът ухаеше, наситен с миризма на билки. До слуха й не достигаше никакъв звук и тя реши, че е късна нощ. Животните се размърдаха, когато Муун се изправи на крака, олюля се и прекоси стаята.
Чуждестранецът лежеше, повит като пеленаче. До главата му стоеше гърне, от което излизаше пара и остра миризма на настойка от билки. Тя коленичи до леглото и сложи ръка на челото му. „Върни се…“ — прошепна тя, почти като молитва. Докажи, че имам право да съм жива, да съм сибила. Тя наведе глава и притисна чело към твърдата рамка на леглото.
— Ти за… мен ли се върна?
Тя вдигна очи, видя как чуждестранецът се мъчи да отвори очи.
— Аз… аз никога не съм те напускала. — Той се намръщи, поклати глава, сякаш това нямаше никакво значение. — Никога не съм си отивала. — Тя го повтори на сандхи.
— Ах. — Той я гледаше през дръпнатите си очи. — Сега страх не ме е. Кога… кога ще тръгваме?
— Кога? Скоро. — Тя поглади мократа му от пот коса и той се усмихна. — Кога ти по-силен станеш.
— Аз не очаквах ти толкова добра да бъдеш. Остани при мен… дотогава!
— Ще остана. — Погледна надолу и видя до коляното си недокоснатото лекарство. Вдигна го. — Ти трябва това пиеш. — Тя сложи ръка под мишницата му и го претърколи на една страна. Той покорно си помагаше с другата, но не можеше да държи чашата. Муун отново видя белезите по вътрешната страна на китката. Тя взе чашата и му помогна. Когато я изпи, той се разкашля, а гърдите му затропаха като торба с камъни. Пластмасовото канче се изплъзна от ръката й и се търкулна под леглото. Тя го хвана здраво, докато премине пристъпа.
— Ти… толкова истинска си. — Той въздъхна на рамото й. — Толкова добра…
Муун го положи отново на леглото и той скоро заспа. Дълго стоя и го наблюдава преди да положи глава на ръката си и да затвори очи.
„Ти си истинска!“
Когато се събуди, споменът от думите я накара да се усмихне. Тя надигна бавно глава от изтръпналата си ръка, изправи се и примигна.
Чуждоземецът се бе отпуснал до стената, подпрян на Сгънатите одеяла.
— Сънувах ли, или… ти наистина на мен сандхи говорила си?
— Да, наистина, — отговори тя на сандхи. Муун размърда пръсти, усети да я боцкат иглички, докато циркулацията в ръката й започна да се възстановява. — Аз… аз не мога това повярвам. Ти толкова болен беше. — Тя почувства как я изпълва някаква топлина. Но силата дойде чрез мен и аз те излекувах.
— Аз мислех ти Детето-Лечител. Когато малък бях, моята дойка казваше — то така бледо като сияние на зора било… — Той се облегна по-тежко върху натрупаните одеяла. — Но ти дух не си. Ти да не си? — попита той, сякаш не се доверяваше напълно на своите сетива.
— Не. — Тя разтри с другата си ръка мускулите на врата си, като намигна. — Иначе нямаше толкова да боли.
— Ти тогава също затворник си. — Той леко се наклони напред и погледна изпод вежди. Очите му все още бяха възпалени. Тя кимна. — Твоето лице. Те не те измъчвали?
Тя поклати глава.
— Не. Те мен не нараниха. Те… от мен страхуват се досега.
— От теб страхуват се? — Той погледна към вратата. Далечният звук на един нов ден достигна до тях като ехо от друг свят.
Тя повдигна брадичка и видя неговата гримаса от татуировката на шията й.
— Сибила?
Муун отново наведе глава.
Той отново легна на една страна, разтърсен от пристъп на кашлица.
С крайчеца на окото си Муун долови, че нещо е променено. Тя се обърна и видя зад себе си маса, а върху нея кана и купа със сушено месо.
— Някой храна донесъл ни е. — Докато говореше, тя протегна ръце към храната. — Храна… — Не си спомняше откога не беше яла нищо.
— Бладуд. Преди часове. Аз преструвах се спя.
Муун отпи една дълга глътка от глинената кана. Синьо-бялата течност с дебел каймак се плъзгаше по изсъхналото й гърло като амброзия.
— О-о! — въздъхна от удоволствие тя и свали каната от устата си. Напълни пластмасовото канче и му го подаде.
— Не. — Той сложи ръка на устата си. — Не искам.
— Трябва да оздравееш, ти от сила нуждаеш се.