Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
След като сър Уолтър опита и се провали, лорд Ливърпул и херцогът на Йорк се нагърбиха със задачата да поговорят по въпроса с мистър Норел, но никой от тях не успя да убеди магьосника да приеме предложението за заминаването на Стрейндж другояче освен с ужас.
— Помислихте ли, сър — каза Стрейндж, — за голямата почит, която ще донесе това начинание на английската магия?
— О, смея да предположа, че е така — сърдито отбеляза мистър Норел, — но има голяма вероятност изявите на английската магия на бойното поле да възродят Краля Гарван и всички онези диви мошенически магии! Хората ще започнат да мислят, че викаме духове на феи и се съветваме със сови и мечки. А моята надежда за английската магия е да се гледа на нея като на кротък, почтен вид професия — всъщност на професия, подобна…
— Но, сър — каза Стрейндж, като побърза да прекъсне речта, която беше чувал вече стотици пъти, — аз няма да разчитам на компанията на рицари феи. А има други съображения, които ще сгрешим, ако пренебрегнем. Ние с вас често се оплакваме, че ни молят да правим едни и същи магии отново и отново. Смея да кажа, че нуждите на войната ще изискват от мен да правя магии, каквито не съм правил досега — а както често сме споделяли един на друг, сър, магическата практика прави теорията далеч по-лесна за разбиране.
Но двамата магьосници бяха твърде различни по темперамент, за да могат да постигнат съгласие по такъв въпрос. Стрейндж говореше за пренебрегване на опасностите за славата на английската магия. Езикът и метафорите му бяха заимствани от хазартните игри и военното дело и трудно можеха да намерят отклик у мистър Норел. Мистър Норел уверяваше ученика си, че войната ще му се види много неприятна.
— На бойното поле човек често е мокър и премръзнал. Ще ви хареса далеч по-малко, отколкото очаквате.
В продължение на няколко седмици през януари и февруари 1811 година имаше изгледи противопоставянето на мистър Норел да попречи на Стрейндж да отиде на война. Сър Уолтър, лорд Ливърпул, херцогът на Йорк и Стрейндж бяха допуснали грешката да апелират към благородството, патриотизма и чувството за дълг на мистър Норел. Мистър Норел несъмнено притежаваше тези добродетели, но имаше и други принципи, които бяха по-силни и които винаги щяха да надделяват над останалите му качества.
За щастие обаче наблизо бяха двама джентълмени, които доста по-добре знаеха как да уредят нещата. Ласелс и Дролайт бяха по-заинтересовани от всеки друг Стрейндж да замине за Португалия и според тях най-добрият начин за постигане на това беше да се използва загрижеността на мистър Норел за съдбата на библиотеката на херцога на Роксбърг.
Тази библиотека отдавна беше трън в очите на мистър Норел. Тя бе една от най-големите частни библиотеки в кралството — втора след тази на магьосника. Библиотеката имаше любопитна и вълнуваща история. Преди около петдесет години херцогът на Роксбърг, много интелигентен, изискан и уважаван джентълмен, се влюбил в сестрата на кралицата и помолил краля за разрешение да се ожени за нея. По ред причини, свързани с дворцовия етикет, ред и традиции, кралят му отказал. С разбити сърца херцогът и сестрата на кралицата тържествено се врекли един на друг във вечна обич и си обещали никога при никакви обстоятелства да не се женят. Дали сестрата на кралицата спазила обещанието си — не знам, но херцогът се оттеглил в замъка си в Шотландия и за да запълва самотните си дни, започнал да събира редки книги; красиви илюстровани средновековни ръкописи и издания на най-първите печатни книги, изработени в дюкяните на такива гениални мъже като Уилям Какстън от Лондон и Валдарфер от Венеция. В първите години на века библиотеката на херцога вече се смятала за едно от чудесата на света. Негово сиятелство обичал поезията, рицарските романи, историята и теологията. Не проявявал особен интерес към магията, но всички стари книги му доставяли удоволствие, затова би било странно, ако в библиотеката му не са попаднали поне една-две магически книги.
Мистър Норел беше писал много пъти до херцога с молба да му позволи да разгледа и може би да купи някоя от книгите по магия, които Негово сиятелство притежава. Херцогът обаче не беше склонен да задоволи любопитството на магьосника, а тъй като бе изключително заможен човек, не се нуждаеше от парите на мистър Норел. Верен на обещанието, дадено преди много години на сестрата на кралицата, херцогът нямаше деца и съответно не бе оставил наследник. След смъртта му голям брой мъже — негови роднини — започнаха убедено да твърдят, че те са следващият херцог на Роксбърг. Тези господа отнесоха жалбите си към комисията по привилегии в Камарата на лордовете. Комисията разсъди и стигна до заключението, че новият херцог е или генерал-майор Кър, или сър Джеймс Инес, но кой точно от двамата — членовете не бяха съвсем сигурни, затова обявиха, че въпросът подлежи на по-нататъшно разглеждане. В началото на 1811 година решение все още нямаше.