Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Плитчината се нарича Хорс Санд62 — хладно отвърна капитан Гилби и се обърна да говори с друг човек.

През следващата минута-две никой не обръщаше внимание на магьосника. Хората следяха движенията на платноходите, бриговете и баркасите около „Мнимият прелат“, гледаха небето, говореха за това как се променя времето и гадаеха откъде ще духа вятърът, когато започне приливът.

Изведнъж няколко души привлякоха вниманието на останалите към водата. Там се бе появило нещо необичайно. Беше голямо, сребристо, с издължена глава със странна форма и коса, която се вееше зад нея като дълги бледи водорасли. Нещото като че ли плуваше към „Мнимият прелат“. Скоро след като тълпата започна да възклицава и да се чуди на загадъчния предмет, във водата се появиха няколко други. В следващия миг те вече бяха цяло множество сребристи силуети — повече, отколкото човек можеше да преброи — и всичките с голяма лекота и бързина плуваха към кораба.

— Какви са тези неща, за Бога? — попита един мъж от тълпата.

Те бяха твърде големи, за да са хора, и съвсем не приличаха на риби или делфини.

— Това са коне — отвърна Стрейндж.

— Откъде се взеха? — попита друг човек.

— Аз ги създадох — каза Стрейндж. — От пясък. От Конски пясък, ако трябва да бъда точен.

— Но няма ли да се разпаднат? — попита някой от тълпата. — И за какво са? — попита капитан Гилби. Стрейндж отговори:

— Те са направени от пясък, морска вода и магия и ще издържат толкова, колкото се налага, за да свършат работа. Капитан Гилби, пратете по един от корабите съобщение до капитана на „Мнимият прелат“ да каже на хората си да вържат конете за кораба — колкото може повече коне. Те ще ги изтеглят от плитчината.

— O! — възкликна капитан Гилби. — Много добре. Да, разбира се. Половин час след предаването на съобщението „Мнимият прелат“ бе изтеглен от плитчината и моряците се суетяха около платната и хилядите други неща, с които едни моряци се занимават (неща, почти толкова загадъчни, колкото и делата на магьосниците). Трябва да се каже обаче, че магията не подейства точно така, както Стрейндж очакваше. Той не си представяше, че ще бъде толкова трудно конете да се уловят. Магьосникът предполагаше, че на кораба би трябвало да има изобилие от въжета, с които моряците да ги вържат, а и бе направил магията си така, че конете да бъдат максимално послушни. Но моряците като цяло не разбират много от коне. Те разбират от море и нищо повече. Някои моряци положиха всички усилия да уловят конете и да ги вържат, но повечето нямаха и най-малката представа как да направят това или пък твърде много се бояха от призрачните сребристи създания, за да ги доближат. От стоте коня, които Стрейндж създаде, накрая само около двадесет бяха вързани за кораба. Тези двадесет несъмнено помогнаха за изтеглянето на „Мнимият прелат“ от плитчината, но също така от полза бе голямата яма в пясъка, която се образува при направата на толкова коне от него.