Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Мненията в Портсмут се разделиха: дали Стрейндж бе извършил славен подвиг, спасявайки „Мнимият прелат“, или просто беше използвал нещастието за облагодетелстване на собствената си кариера? Много от капитаните и офицерите в града казваха, че магията, която е направил, е много показна и очевидно е имала за цел по-скоро да привлече вниманието върху таланта на магьосника и да направи впечатление на Адмиралтейството, отколкото да спаси кораба. Пясъчните коне също не им бяха допаднали особено. Вместо просто да изчезнат, след като свършат работата си, както Стрейндж бе казал, че ще стане, те плуваха из Спитхед още ден и половина, а после се слегнаха и образуваха пясъчни плитчини на нови и напълно неочаквани места. Капитаните и лоцманите в Портсмут се оплакваха на порт-адмирала, че Стрейндж е променил за постоянно подводните ями и плитчините в Спитхед, така че сега флотът трябва да се нагърби с всички разходи и труд по новите измервания и оглеждания на места за закотвяне.
В Лондон обаче, където министрите знаеха за корабите и корабоплаването точно толкова малко, колкото и Стрейндж, беше ясно само едно: че Стрейндж е спасил кораб, загубата на който би струвала на Адмиралтейството голяма сума пари.
— Това, което показва спасяването на „Мнимият прелат“ — отбеляза сър Уолтър Поул пред лорд Ливърпул, — е голямото предимство да разполагамес магьосник на място, способен да се справи с възникналата криза. Знам, че обмисляхме да изпратим Норел някъде и бяхме принудени да се откажем, но какво ще кажете за Стрейндж?
Лорд Ливърпул се замисли по въпроса.
— Смятам — каза той, — че можем да оправдаем изпращането на Стрейндж на служба при някого от генералите само ако сме достатъчно сигурни, че този генерал скоро ще пожъне успех срещу французите. Всичко друго би било непростимо пропиляване на таланта на мистър Стрейндж, от който, Бог ни е свидетел, се нуждаем достатъчно в Лондон. Честно казано, изборът не е голям. Всъщност разполагаме единствено с лорд Уелингтън.
— О, точно така!
Лорд Уелингтън се намираше с войската си в Португалия, така че нямаше да бъде лесно да узнаят мнението му, но по странно съвпадение съпругата му живееше на „Харли Стрийт“ 11, точно срещу дома на сър Уолтър. Същата вечер на път за вкъщи сър Уолтър почука на вратата на лейди Уелингтън и попита Нейна светлост дали според нея лорд Уелингтън би възразил срещу идеята да му изпратят магьосник. Но лейди Уелингтън, дребна неблагополучна женица, чието мнение съпругът й не ценеше особено, не знаеше.
Стрейндж, от друга страна, се зарадва на предложението. Макар и не толкова радостна, Арабела с готовност даде съгласието си. Никой не се изненада, когато се изясни, че най-сериозната пречка срещу заминаването на Стрейндж е Норел. През изминалата година мистър Норел беше свикнал да разчита много на чирака си. Той се съветваше със Стрейндж по всички онези въпроси, за които в миналото се обръщаше към Дролайт и Ласелс. В негово отсъствие мистър Норел не говореше за друго, освен за мистър Стрейндж, а в присъствие на чирака си не говореше с другиго освен с него. Чувствата му на привързаност като че ли бяха още по-силни поради това, че бяха съвсем нови за него: той никога дотогава не се беше чувствал удобно в компанията на когото и да било. Ако Стрейндж успееше да се измъкне за четвърт час от някоя претъпкана гостна или бална зала, мистър Норел изпращаше Дролайт да проучи къде се е дянал и с кого разговаря. Затова когато разбра, че се крои план за изпращането на единствения му ученик и приятел на война, мистър Норел остана потресен.
— Поразен съм, сър Уолтър — каза той, — че изобщо ви е хрумнало подобно нещо!
— Но всеки мъж трябва да бъде готов да се жертва за страната си по време на война — отвърна сър Уолтър с известно раздразнение — и както знаете, хиляди вече са го сторили.
— Но те са били войници! — възкликна мистър Норел. — О! Смея да кажа, че всеки войник е по своему ценен, но е несравним със загубата, която народът ни ще понесе, ако с мистър Стрейндж се случи нещо! Разбрах, че в Хай Уайкомб има училище, където всяка година се обучават 300 офицери. Бог ми е свидетел, че бих бил много щастлив, ако имах 300 магьосници, които да обучавам! Ако беше така, английската магия щеше да се намира в далеч по-обещаващо положение, отколкото сега!