Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Наистина ли? Това е много интересно — каза Ласелс с тон на истинско отегчение. — Но ми се струва, че няма голяма вероятност подобно нещо да се случи с Инес или Кър. Инес трябва да е към седемдесетгодишен, а и Кър е приблизително на същата възраст. Никой от двамата не се стреми към нова кариера.

— О! Но нима нямат млади роднини? Роднини, които може би са жадни читатели на „Приятелите на английската магия“ или „Съвременен магьосник“? Роднини, които ще заграбят всички книги по магия в мига, в който ги намерят! Не, простете ми, мистър Ласелс, но аз съвсем не съм на мнение, че напредналата възраст на двамата джентълмени е повод за успокоение!

— Много добре. Но аз се съмнявам, сър, че тези млади тавматомани63, които вие така живо обрисувахте, ще имат изобщо някаква възможност да разгледат библиотеката. За да водят делата си за херцогската титла, Кър и Инес трябваше да заплатят големи съдебни разходи. Първата грижа на новия херцог, който и да е той, ще бъде да се разплати с адвокатите си. Първата му работа при влизането в замъка Флорс ще бъде да потърси нещо, което би могъл да продаде64. Много ще се изненадам, ако библиотеката не бъде обявена за продажба до седмица след като комисията обяви решението си.

— Продажба на книги! — тревожно възкликна мистър Норел.

— Сега пък от какво се страхувате? — попита Чайлдърмас и вдигна глава от писмата си. — Продажбата на книги винаги е била най-доброто разрешение за вас.

— О, но това беше по-рано — каза мистър Норел, — когато никой освен мен в цялото кралство не се интересуваше от книги по магия, но сега се боя, че много хора могат да се опитат да ги купят. Смея да предположа, че ще поместят обяви в „Таймс“.

— О! — възкликна Дролайт. — Ако някой друг купи книгите, вие можете да се оплачете на министрите! Можете да се оплачете на принца на Уелс! Не е в интерес на страната книгите по магия да бъдат нечие чуждо притежание освен ваше, мистър Норел.

— С изключение на Стрейндж — отбеляза Ласелс. — Не мисля, че принцът на Уелс или министрите ще имат възражения срещу това Стрейндж да закупи книгите.

— Вярно е — съгласи се Дролайт. — Бях забравил за Стрейндж. Мистър Норел изглеждаше по-разтревожен отвсякога.

— Но мистър Стрейндж ще разбере, че е редно книгите да бъдат мои — каза той. — Те трябва да са събрани накуп в една библиотека. Не бива да се делят — мистър Норел се огледа с надеждата някой да се съгласи с него. — Естествено — продължи той, — аз не бих имал нищо против мистър Стрейндж да ги прочете. Всички знаят колко много от книгите си — от собствените си ценни книги — съм заемал на мистър Стрейндж. Тоест… искам да кажа, че зависи от темата.