Друидите на Шанара

— Паст Гринт е твое дете, Ул Белк — продължи Куикнинг, застанала точно пред него, сякаш тя беше тази, която беше огромна и силна, а не Каменният крал. — Но твоето дете не ти се подчинява.

— Ти нищо не знаеш; Паст Гринт е само моя проекция, както и всичко в Елдуист е моя проекция; в него няма живот, освен този, който аз му вдъхвам; той служи на моята цел и на никоя друга, като рови земята и превръща всичко живо по нея в камък, в неизменносст като мене самия…

Черните очи на момичето бяха блестящи и подвижни.

— А Черния камък на Елфите?

В гласа на Каменния крал прозвучаха нотки от някакви смесени чувства, които не можеха да бъдат определени.

— Черния камък на Елфите позволява…

Устата се затвори и Каменният крал се сви почти на кълбо, сякаш щеше да се превърне в една огромна масивна скала.

— Позволява какво? — тихо попита Куикнинг.

Празните очи се повдигнаха.

— Погледнете.

Думата прозвуча така, сякаш душата на Каменния крал се разби. Скалата отново затрещя и стената на купола зад тях се разтвори. Сива мъглива дневна светлина се промъкна, сякаш да избяга от дъждовната завеса, която се стелеше навън. Облаците и мъглата се виеха над сградите, които се показаха отвън и ги обгръщаха, сякаш бяха куп замръзнали гиганти, седнали в търпеливо очакване. От устата на Каменния крал се разнесе див вой и изпълни празния град като прокънтяване на ламарина, удряна от вятъра. Това бе вой, който бързо замря, но ехото му продължаваше да кънти, сякаш щеше да остане да отеква завинаги.

— Погледнете.

Те чуха Паст Гринт, преди да го видят, преминаването му се усети от едно дълбоко разтърсване под улиците на града, което с наближаването му ставаше все по-силно. Ниският тътен преминаваше в рев като разтърсваше всичко и накара тримата от Рамплинг Стийп да паднат на колене. Паст Гринт се показа пред погледа им, разби камъка, който бе кожата на Ул Белк, разполови го точно пред стената на купола, точно пред отвора, през който те гледаха безпомощно и с широко отворени очи. Виждаха, че Каменният крал се огъва от болка. Паст Гринт се надигна като левиатан, чийто размер бе толкова изключителен, че дори сградите изглеждаха като джуджета пред него. Виеше се като змия, някаква отвратителна кръстоска между земен червей и усойница, черен като паст, безок, безглав, обвит в отвратителна слуз, с уста като паст, която сякаш щеше да изпие самия дъжд, а след това и въздуха. Той се изпречи пред погледа така внезапно, че ужаси всички и изпълни празнотата на отвора на купола като вълна от мрак, която можеше да го разбие напълно.

Уокър Бо изстина от ужас, не можеше да повярва на очите си. Паст Гринт не беше реален, невъзможно беше дори да си представиш подобно нещо. За първи път в живота си изпита желание да побегне. Видя как Морган Лех отстъпва назад и пада на колене, видя как Куикнинг застина на мястото си, видя как самият той губи сили и едва се крепи да не падне. Паст Гринт се огъна срещу небето, като огромна, безгръбначна маса черна слуз, на която нищо не можеше да се изпречи на пътя.